Денчо Владимиров

Памфлет

Някъде след 10 ноември 1989 година една от темите, които широко се коментираха под път и над път, бе необходимостта от срочното цивилизоване на българите.

От водопада от приказки на легион учени мушмороци, излизаше, че в своето развитие през периода на социализма сме били едва ли не някъде на нивото на откриваните и сега в бразилските джунгли малобройни племена.

И затова е било нужно час по-скоро да се присламчим към цивилизования свят, ако той бъде, разбира се, така великодушен да ни приеме.

И се закрачи към цивилизоването на цялата ни българска нация. Що народ от чужбина се изсипа да ни съветва, да ни учи, да ни такова и онакова… Срещу богато заплащане от такованите, разбира се.

И ето някои от резултатите на цивилизоването ни:

От години в жилищния ни блок /странно защо още го наричат жилищен, като в него няма вече нормален живот!/, бухаме пеш с чанти и багажи по стълбите, защото не е по джобовете ни да заплащаме за цивилизованата придобивка “асансьор”.

От съседите вече само двама-трима ползват домашен телефон. Отказахме се и от това откритие на цивилизацията. Макар че, както четем и чуваме, телефони вече имало и навред в джунглата, по тях експериментално разговаряли и маймуните!!

Заради икономия на електрическа енергия обърнахме гръб и на друго изобретение на човешкия прогрес - прахосмукачката. Някои съседи, за да не им се смеят, че са останали без прахосмукачки, от време на време имитират с глас прахосмукиране.

От години вече вкъщи живеем в пещерен полумрак, както нашите далечни прадеди -причината е в цените и на електрическия златен ток и в цените на електрическите крушки, които изгарят по-бързо и от църковна свещ, а постоянната им подмяна не е по възможностите на всеки джоб.

Впрочем, от съображение за икономии и градското ни електроснабдяване, командвано от някакви арийци ли, асирийци ли, не съм сигурен точно какви са, но и те от години вече не подменят уличните лампи. Така че отдавна я караме и без тази придобивка на човешкото стремление към светлина, каквато е уличното осветление…

Не ползваме и градския транспорт - цената на едно комбинирано пътуване до центъра е равна вече на килограм свински бут от додемократичния нецивилизован период от живота на българската нация.

За разлика от античната гръцка цивилизация, поради икономически съображения не ходим в свободното си време ни на театър, ни на кино, ни на концерт, ни на опера, ни на цирк. Втвърди се даже отношението ни към използването на хита на цивилизацията на ХХ век - телевизора. За пестене на ток и за предотвратяване на евентуален повод за контакти със скъпарите от ремонтната телевизионна база, сега гледаме семейно само “Сънчо”, вечерното предаване за деца.

Възродихме и старата традиция, възпята от фолклора - прането на реката, където заедно с други вече демократично мислещи гражданки и граждани осъществяваме и безплатното си изкъпване. Защото иначе сумите, които ни искат вече и за студената вода инкасаторките, са на път да ни откажат и от едно такова популярно през тоталитарния период цивилизационно мероприятие, каквото е измиването на лицето и зъбите сутрин.

Цивилизоването ни, щем не щем, най-вече триумфира у нас /срещу изгладувани пенсии и заплатици/ за снабдяването на всеки български дом с нови системи за сигурност, които внедрихме в домовете си - викащи полицията врати, хвърлящи къчове прозорци, викащи съседите на помощ тераси и друга охранителна електроника.

В дрехите ни вече са втъкани какви ли не нишки и проводници, които да се задействат, ако някой или някоя се опита да наруши сексуалната ни неприкосновеност на улицата или в парка, а дори и на публични събирания като научни симпозиуми, благотворителни балове, партийни конференции, митинги, заседания на министерски съвет, президентство или парламент.

Онзи ден срещнах позната, която водеше детенцето си да му баят против зачервено гърло при районната им врачка. Така, с баене, щяло да й излезе няколко пъти по-евтино, отколкото да ходи на доктор и да купува лекарства от аптеките, които са с такива цени, че после трябва да баят против уплах и на нея, ако реши все пак да си даде половината заплата и да ги купи…

На село ходим два пъти в годината. Не е като едно време, когато имаше ли празници -бяхме там, тропвахме хоро на мегданите, срещахме се с роднини и познати на отрупани с мезета трапези. Сега цените на влаковите и автобусни билети е вече такава, че едно пътуване до родното селце за българина в много случаи е равносилно на бъркане в джоба, колкото за екскурзия в чужбина през ония мрачни времена на социализЪма до Полша, Унгария, СССР, Румъния, ГДР…

Сега ходим на село, колкото да окопаем есенно и пролетно дворчето, а ако ни остане силица - и някоя нивичка, дето така щедро ни я върна грижовната ни българска държава, все още незаграбена от олял се двестакилограмов арендатор.

Е, там, където преди, в периода на кооперативното ни стопанство, си вършеха работата по копането кооперативните трактори, сега ден и нощ стари, едва тътрещи се хора размахват изобретените още в Древен Египет мотики, мучат волове, въобще “замирисва” на отдавна забравени древни цивилизации…

Значи пак цивилизоване ни спохожда, получава се един вид пълна диверсификация и в цивилизоването, от всички страни вече все ни цивилизоват, може да си внасяме египетска, турска или индианска цивилизация, ама нали все пак си е цивилизация, иначе така и щяхме да си останем нецивилизовани аборигени от времето на социализма.

Ето и сега, пиша тези редове като топвам през пет-шест думи с перодръжка в мастилницата с мастило от бъз, който си набрах от един селски баир. От време на време поръсвам с пепел от печката написаното и продължавам все така бавно нататък, защото пишещата ми машина, тази придобивка на човешката цивилизация, отдавна е повредена.

А пари за ремонта й все още не съм насъбрал от спонсори и дарители, ценители на сатиричния ми талант…