ИЗБЛИК
ИЗБЛИК
Извори бистри очите ми бяха.
Размъти.
Преора.
Засипа пръст на буци
и шепи морска сол -
мозайка чернобяла.
За украса.
Затъпка ги на кръст
със думи-валяк.
Черна да съм аз.
В контраст -
ти с бяло да прехласваш.
При теб е ямата.
Без пръст. Без сол.
Без камък, без дърво -
нахвърля ги връз мен.
Във тебе - пусто.
Над мен - руини.
Клонак оплете
жилав свод.
В зелено оцелях.
Набирам бистрота,
за светло жажда.
Пречистени в земята,
през кал, вгорчена и солена,
сълзят
водите ослепели.
Пролазват в шумата
и бликват.
Топли, минерални, лековити.
Очите ми
проглеждат
изцелени.
Виждам цветно.
БЛИЗОСТ
Една ръка към телефона -
и ще изплува от сигналите,
измежду морза на звездите
гласът ти -
като воден кръг,
изпил до дъно
моя звън
и зов -
в далечната ти близост
камък запокитен.
Една ръка до телефона.
Не я протягам.
СЪНУВАМ ПРАЗНОТА
Подсвирване зад ъгъла.
Зовеш ме отдалече
с дръзка песен на кос.
Душата ми полита
зад пердето -
да срещне теб.
Да срещне пролет.
Лед и замръз.
Вкочанените кости на прозореца
лъхат забвение.
Пустее улицата
снежно-окаляна -
утъпкана грашница.
Било е сън.
Сигнал за обич няма.
Пищи среднощна тишина -
пробойна в подземие мрачно.
Сънувам твоето отсъствие.
