Красимира Василева

СТИХОТВОРЕНИЕ

Утъпкано пространство между думите
и тишина в словесната градина.
Там мисли умни и безумни
ще се разходят и ще си отидат.

И някъде, но доста по-далеко,
нови лехи ще разкопаят.
Във тях ще легнат сигурно и меко
и с черни цветове ще заухаят.

МАЙЯ

Да се сънуваш като сянка, като спомен
на образ, тлеещ във водата.
И да отплуваш в нежното спокойствие
към устието на реката…

ПОБЕДА

Ако врабче съм сред рояка от врабчета
и те се спуснат на парчето
хляб, хвърлено по милост от балкона,
аз ще остана настрана и ще ги гледам.
Ще чакам всичко да изронят
и да погълнат своята победа.

А моята ще бъде, че ги гледам…

ТЪГАТА МИ

Тъгата ми не е перце,
което се полюшва над водата,
не е и розово сърце,
облъхнато от синкав вятър.
Тъгата ми е остър нож,
който раздира небесата
и ме посича с тъмна мощ.
И кръв … с вкуса на самотата…

РАВНОСМЕТКА

Нямах нищо единствено за себе си
във години на грижи без надежда.
И дългът тъй дълбоко ме обсебваше,
че все мястото в края си отреждах.

Не успях да завърша нещата -
туй, което растеше, загина.
И се препълни душата ми
с невъзвратимото минало.

СПАСЕНИЕ

Да можеш да живееш във душата си,
да виждаш как светът изгрява в тялото
и как угасва без остатък.
А ти да си стош в началото -
на прага между Тука и Оттатък.

НЕЗЕМНО

Години само с мисълта се движа
по низините и по върховете.
За земното и дребно нямам грижа.
Дали Неземното заслужих да усетя?!

СМЪРТ

Отсъствието - злобна яснота.
Мълчанието - изгоряла нежност.
В последната въздишка на света -
агонията на надеждата.

НАДЕЖДА

Макар да е надгробна песента ми,
аз вярвам, че ще стигне до небето.
И ако там успее да остане,
по пътя ми към него ще ми свети.

РЕАЛНОСТ

Сегашното - затвор,
а миналото - спомен.
За бъдното
дървото на живота
прави помен.