АНКЕТЬОРИТЕ
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
След кървавото въстание на българите през пролетта на 1876 година, френският журналист Анри Пиер дьо Вестин посетил България и написал три статии във вестник “Фигаро”: първата е на 2 юли 1876 г. и е озаглавена “Българите”; втората - на 9 август с.г., със заглавие “Турците и България; и третата - на 25 август - “Жестокостите в България”.
И това, което изнесъл по същото време английският адвокат в турската столица Едуин Пиърс в лондонския вестник “Дейли нюз”, възбудило духовете в цяла Европа и преди всичко в Англия.
По същото време кореспондентът на американския вестник “Ню Йорк Херал” - Дженюариас Алойшис Макгахан, пътувал с английския кораб “Адмирал Нелсън” за Африка, за да търси костите на шотландския пътешественик, изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън (1818 - 1873).
В Палермо Макгахан получил дълга депеша от главния редактор на “Дейли Нюз” със следното съдържание:
“Сър, неотдавна на Балканите е избухнало въстание на българите срещу турците, за което нашият постоянен кореспондент в Константинопол г-н Едуин Пиърс написа две дописки и разбуни Парламента на Великобритания. Нужно е сега тези писма да бъдат продължени, за да се разбере истината докрай. Убеден съм, че Вашето талантливо и безкомпромисно перо е най-подходящо за тази работа, поради което Ви предлагам поста “Извънреден кореспондент” и три хиляди паунда месечно възнаграждение. Смятам, че съдбата на един човек като Ливингстън е важна, но съдбата на един народ е още по-важна! Обръщам Ви внимание, че да се каже истината за трагичните събития на Балкана, не е разходка до Средна Азия, или до Беринговия проток, а е мисия! Ваш Джон Робинсън.”
Макгахан прочел депешата няколко пъти и дълго се колебал как да постъпи. Думата “мисия” се забила в мозъка му и не излизала от там, докато той не взел окончателното си решение - да отложи търсенето на шотландския пътешественик, за да отиде в окървавената провинция на Турската империя, наречена България, и да каже истината за преминалите събития.
В Кандия, на о-в Крит, той слязъл от “Адмирал Нелсън”, качил се на друг кораб и се озовал в Константинопол. Там той намерил Едуин Пиърс и, заедно с него, се срещнал с преподавателите в “Робърт колеж” - д-р Уошбърн и д-р Лонг, които били дали сведенията на Пиърс за неговите писма в “Дейли Нюз”. И се убедил, че тези сведения са достоверни, защото изхождали от българските ученици в този американски колеж.
В турската столица той открил и своя стар приятел Юджийн Скайлър, който преди години бил американски легационен секретар в Санкт Петербург и с когото пътували до Средна Азия и Туркестан. Сега Скайлър бил вече американски консул в Цариград.
И той му съобщил, че е назначен от американския посланик Хорас Мейнар да анкетира преминалите събития в България. И понеже Макгахан бил дошъл за същото - да опише тези събития, той с удоволствие се присъединил към него. От “Робърт колеж” им дали преводач от български - Петър Димитров, бивш възпитаник на колежа, а сега преподавател в него.
И тъй, тримата тръгнали за опожарена България.
Юджин Скайлър бил най-възрастен от тях. Той е роден на 26 февруари 1840 г. в гр. Итака, щата Ню Йорк, във видно американско семейство от холандски произход. Неговите холандски прадеди са се преселили в новия континент и са заемали високи постове в неговата администрация.
В края на 18 век един от тях е бил кмет на град Олбъни, столица на щата, а дядо му Филип Петерсе ван Скайлър бил генерал и участвал активно във войната за независимост. Баща му Джордж Важингтин Скайлър (кръстен на президента), бил главен ковчежник на щата Ню Йорк.
А майка му Матилда произхождала от видно търговско семейство, което притежавало и издателска къща “Чарлз Скайбнър”. Юджийн Скайлър е автор на книгата в два тома: “Туркестан. Бележки от пътуването в Руски Туркестан, Коканд, Калуджа.”
Джанюариъс Алойшиъс Макгахан е роден на 12 юли 1844 г. в гр. Ню Лексинтън, щата Охайо. Баща му е ирландски преселник, а майка му натурализирана американка от немски произход. В Европа идва през 1868 г. и се записва да следва право в Брюкселския университет. След две години го напуска по липса на средства и става кореспондент на американския вестник “Ню Йорк хералд”.
През 1873 г., заедно със Ю. Скайлър, вземат участие в руската военна инвазия в Средна Азия, след което написва книгата си: “В поход на Аму Даря и падането на Хорезъм”. След това като военен кореспондент наблюдава Испанската война и въстанието в Куба. А после тръгва по следите на изчезналия полярен изследовател Джон Франклин и написва друга книга, озаглавена ” Под северно сияние”. Става почетен член на Географското общество на САЩ и на Кралското географско дружество в Лондон.
Бил е женен за рускинята Варвара Елагина, от която има син - Пол… Обичал гуляите и жените, без да злоупотребява с тях. Бил приятел на ген. Михаил Скобелев, с когото се запознава в Туркестан. Имал дълбока любовна връзка с българката от Перущица - Юлия, която през Руско-турската война станала медицинска сестра в Българското опълчение…
Придружител и преводач на анкетьорите бил Петър Димитров от Сливен. Произхождал от богато семейство. Завършил е “Робърт колеж”, където остава като преподавател. След Освобождението е бил български дипломат и пълномощен министър…
Наред с американската анкетна комисия, след Априлското въстание е имало още една - английска, начело с Уолтър Беринг, втори секретар на английската легация в Константинопол. Той е бил назначен от посланика на Великобритания в турската столица Едуар Елиът и е имал за основна задача да прикрие или да премълчи турските зверства след въстанието. Американските анкетьори са имали обратната задача - да разкрият истината, колкото и да е трудно това.
В историята има още един анкетьор - Жером Адолф Бланки (1798 - 1854) - виден френски публицист, икономист и по-голям брат на Луи Огюст Бланки - френски социалист и революционер. През 1841 г. той е бил изпратен от френското правителство да анкетира зверствата на турските башибозуци в Нишкия, Пиротския и Лесковацкия санджак, след въстанието от 1840 г. Придружител и преводач на този анкетьор е бил Александър Екзарх - тогавашния аташе при турската легация в Париж. (След това той става редактор и собственик на големия “Цариградски вестник”, създаден от Иван Богоров.)
Бланки се запознал с причините и последиците на това въстание в Северозападна България и написал книгата “Пътуване по България” (1843 г.), но желаните от българите последици от тази книга не се получили. Гнетът и експлоатацията на българското население от този край продължили дори в още по-жестоки размери.
За съжаление, Франция, която изпратила Бланки, не се застъпила за българите. С мълчание и безразличие отминали този факт и другите Велики сили. Защото поробена България още не била легитимирана пред Европа като народ, който се бори за своята свобода. Това става чак след Априлското въстание и след анкетата на американците Скайлър и Макгахан.
Американските анкетьори пристигнали в Пловдив, откъдето започнало тяхното дълго и не безопасно пътуване през пепелищата на опожарена България. Преди това те посетили затвора “Таш капия”, където се срещнали с около 400 арестувани българи, между които е бил и бъдещият мемоарист на Априлското въстание Захари Стоянов и възпитаникът на “Галата сарай” в Цариград - Константин Величков, който приветства на френски език анкетьорите и им казва голямата истина за въстанието.
След това те присъствали на едно от заседанията на турския съд, който преценили като пародия на наказателен процес. И макар че Турция е подписала Женевската конвенция, според която наказателните съдилища трябва да имат състезателен характер - освен съдия и съдебни заседатели, трябвало е да има и обвинител (прокурор) и съдебен защитник (адвокат).
За служебен защитник е бил назначен потурнака Георгаки Карамихалев от Пловдив, който за разлика от русенския защитник на Ботевите четници Илия Цанов, служил само за преводач, а не за защитник. Докато смелият Илия Цанов успял да спаси 39 бунтовници и само трима увиснали на въжето. Между спасените е бил и брата на Войводата - Кирил Ботев.
След Пловдив американските анкетьори посетили всички окървавени села и градове. И разбрали истината за преминалите събития, в които редовната турска армия и башибозукът са се отдали на кървава вакханалия.
Особено жестоко е било потушаването на въстанието в Батак, за което Макгахан написал блестящия си репортаж - “Долината на смъртта или хора без сълзи”. Освен този върхов репортаж, Макгахан публикувал още девет в “Дейли нюз”, които предизвикали скандал в английския Парламент.
Този скандал принудил бившият министър-председател на Великобритания Уйлям Гладстон да напусне имението си в в Хадън Кясъл в Северен Уелс, където се бил оттеглил “да си почине между Парламента и смъртта” и да се завърне в камарата на общините, да свали консерватора лорд Биконсфилд от власт и да заеме неговото място като премиер на Великобритания.
И докато стане премиер, той написал две знаменити книги: “Българските ужаси и Източния въпрос” и “Уроци по клане”, каквито нито преди, нито след това са писани в Англия. Те легитимирали България пред Европа и пред света, че тя е узряла вече за своята свобода.
Репортажите на Макгахан, докладът на Юджийн Скайлър и двете книги на великия Уйлям Гладстон развързали ръцете на Русия да води Освободителната война. А на гроба на също тъй великия Макгахан в Ню Лексинтън пише: “Макгахан - освободителят на България”.
……..
Забележка: Ако читателите искат да научат нещо повече за дейността на американските анкетьори през лятото на 1876 г. предлагам им да прочетат моя първи роман - “През пепелищата”, издаден от Университетското издателство “Св. Климент Охридски” през 1997 г.
