САМУРАЯТ
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Японският полковник Сейго Ямадзава е бил изпратен като наблюдател в Руско-турската война от 1877-1878 г., попаднал в дясното крило на действащата армия и наблюдавал двете неуспешни атаки на плевенската крепост.
След това придружил отряда на ген. Скобелев, който атакувал и превзел град Ловеч. Допаднала му смелостта, с която генералът пряко ръководил атакуващите войски, възседнал бял жребец и облечен в бял кител.
Когато японецът се завърнал край Плевен, обсадната армия имала вече нови командири - начело бил румънския държавен глава княз Карол, а началник на щаба П. Д. Зотов. И тъй като румънският княз не разбирал от военно изкуство, тежестта по ръководенето на третата атака паднала върху руския генерал.
Било планирано третата атака да стане в сряда, на 12 септември, като няколко дни преди това се проведе мощна артилерийска подготовка.
По някакви свои вътрешни съображения, за които сега не можем да гадаем, майор Сейго Ямадзава пожелал да вземе участие в предстоящия щурм.
- А кой ще напише доклада до японския император ? - го попитал изненаданият генерал Зотов.
- Надявам се да се размина със смъртта! - уверено му отговорил японецът.
Но генерал Зотов бил предпазлив, дори страхлив военачалник и понеже не искал да си има разправии с японците, го накарал да напише заявление. Ямадзава веднага написал на френски: “Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”.
Зотов прибрал заявлението и изпратил японеца при Скобелев в южния участък на обсадата. От него Ямадзава поискал един взвод млади и пъргави войници, майстори на ръкопашния бой. Скобелев набрал тези войници от батальона на майор Фьодор Матвеевич Горталов, който заемал левия фланг на дивизията му, някъде в землището на село Карагуй (дн. Горталово).
Задачата пред батальона на Горталов и пред ударния взвод на японеца била да атакуват и превземат западната табия на третия зелен хълм - Кованлък.
Чрез превод от френски на майор Горталов, Сейго Ямадзава казал на определените му войници:
“Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не говорите японски, през време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Искам да ме следите и да правите това, което правя аз. Имам едно единствено изискване - да бъдете бързи като светкавици! Разчитайте повече на щиковете и прикладите, отколкото на куршумите! Раниците и другия си багаж оставете тук, в окопите..”
В деня на атаката японецът се явил пред взвода в самурайско облекло и само с един японски меч, забучен в пояса му.
Атаката започнала в 15 часа, след артилерийската подготовка от зори. Самураят веднага повел своя взвод в колона по един, направо към целта - табията Кованлък. От двете му страни се движели стрелците от батальона на Горталов. Когато преминали дерето на Къшинската бара и започнали изкачването на втория зелен хълм, от Къшинската табия и от редута, намиращ се отдясно на Ловешкия път, блъвнал силен пушечен огън.
Самураят веднага залегнал на мократа земя - от няколко дни валял силен дъжд - последван от своите момчета, а войниците на майор Горталов продължили да напредват, без да се смущават от куршумите. Разбира се, много от тях паднали мъртви или ранени…
Взводът на самурая започнал да пълзи през запустялата нива и с пълзене достигнал до хребета на втория зелен хълм, без поражение. Огънят на турците бил съсредоточен срещу изправените Горталови войници. И там, на хребета, самураят се изправил като откачена пружина, махнал с ръка на момчетата и се понесъл като хала по нанадолнището.
Турските куршуми започнали да жужат и около техните глави и да ги поразяват, но това не можело да ги спре. Освен страничната пушечна стрелба, срещу тях блъвнали силен фронтален огън от двете насрещни табии - Кованлък и Исса ага. Този огън бил още по-смъртоносен. В този момент никой не можел да прецени дали дъждовните капки или куршумите са повече. И едните и другите се леели като из ведро.
След надолнището следвало едно голямо голо пространство, наречено Мъртвата долина. Преодоляването му било много опасно и там останали завинаги десетки момчета. Но никой вече не залягал. Всички следвали неудържимия устрем на своя японски командир.
След Мъртвата долина започвало възвишението към третия хълм, на който се намирали двете табии и преградния окоп. Щом стигнал до този окоп самураят скочил в него и започнал да сече с острия си меч всичко живо, което се изпречва пред очите му.
Момчетата го настигнали и също скочили в окопа, като започнали кървав бой с щикове и приклади. И макар бранителите да били много повече от нападателите, последните се уплашили от тази дръзка атака и хукнали към табиите, за да се спасят.
Самураят ги последвал и съсичал на две де кого стигне. А той бил по-бърз от турците и малцина от тия успели да се доберат до табията…
А ония, които все пак се добрали до табията Кованлък, викали колкото им глас държи:
- Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол, който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!
Това създало смут в табията, което позволило на самурая да започне безпрепятствено да ги сече като зелки в зеленчукова градина. Много от главите на турските войници с червени фесове паднали като покосени цветове на магарешки бодил.
А някои от съпротивляващите се той съсичал на две - от лявата ключица до десния хълбок. Окуражени от поведението на своя предводител, войниците - майстори на ръкопашния бой, вкарали в действие своите щикове и приклади.
- Бягайте! - за втори път някой извикал и елитните османпашови войници офейкали от табията, уплашени от “Жълтия дявол”.
Малко след това там нахлули и оцелелите войници от батальона на майор Горталов. С общи усилия и през свързващия окоп те овладяват и другата източна табия - Исса ага…
Вечерта, когато битката утихнала, в Кованлъка пристигнал на бял кон генерал Скобелев. Той скочил от белия жребец и прегърнал самурая в знак на воинско уважение и признателност. И веднага му заповядал да вземе друг кон и да отиде при генерал Зотов на източния участък на обсадата, за да иска подкрепление.
Самураят сейго Ямадзава яхнал посочения кон и препуснал през Мъртвата долина, осеяна с хиляди трупове, през Ловешкия път, към Главния щаб на обсадните войски.
Всъщност това изпращане било излишно, защото Скобелев вече бил получил отказ от генерал Зотов за подкрепление. Началник-щабът макар да имал резерв от 9 батальона, не дал на Скобелев нито един войник, защото се боял, че Осман паша може да предприеме нов излаз на изток, както внезапно бил направил на 14 август.
Генерал Зотов бил предпазлив командир и не смеел да оголва своите флангове. И затова провалил третата атака на Плевенската крепост. За разлика от него, Осман паша, който ръководел отбраната по телеграфа, си позволявал оголване на някои участъци и съсредоточавал достатъчно войски на застрашените места. Така той, с двойно по-малко войска, спечелил три победи край Плевен.
А Скобелев изпратил самурая Сейго Ямадзава при Зотов с единствената цел да го спаси, защото бил възхитен от неговата, до безумие, смелост. Майор Горталов, който останал в табията, на другия ден бил набучен на четири турски щика, вдигнат във въздуха и умъртвен. Същата съдба споходила и неговите войници…
…………………………..
Сейго Ямадзава е роден през 1846 г. в префектура Кагашима. На 13-годишна възраст отива в Киото и взема участие в една битка срещу тамошния феодален владетел Чому. За проявена храброст и заслуги в тази битка е приет в Императорската армия, където прави бърза кариера. В 1871 г. получава офицерски чин - майор, и е изпратен в САЩ да изучава военното изкуство. През 1874 г. продължава специализацията си в Париж, Франция. А през 1877 г. е командирован в Русия, за да наблюдава военните действия на Балканите.
През 1880 г. Ямадзава се завръща в Япония и е издигнат в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант. След това дълго време служи в Китай. След завръщането си в Япония е удостоен с благородническа титла Барон.
