Красимира Василева

Въпреки че в съвременния хедонистичен свят темата за смъртта се счита за неподходяща и дори за неприлична, тя си съществува още от Адам и Ева като част от човешката ни участ. Самоизмамна е надеждата, че като не мислим за нея, тя няма да се сети за нас. Нещо повече, както отбелязват по-умните хора, смъртта е единственото сигурно нещо в живота ни. Но днес малцина са готови да я възприемат като закономерност и тъкмо поради това появата й винаги се възприема като нелогично и извънредно събитие.

А ако видим в интернет картата, представяща ражданията и умиранията в реално време, ще се ужасим от динамиката на тези процеси - на всеки две секунди се ражда бебе, а на 4-5 някой умира. Похвална е инициативата на американците Брад Лайън и Бил Снеболд да я изработят - първо през 2012 г. карта на САЩ, а в следващата година и на целия свят.

Ако човек има търпението да я наблюдава малко по-дълго, не може да не възприеме Земята като огромна непрекъснато работеща фабрика за производство на живот и смърт. Човешкият род, въпреки вроденото си желание да се възпроизвежда и усилията на науката да открие тайната на вечната младост, не може да реши въпроса за обречеността на земното съществуване.

Когато видим смъртта близо до себе си, сме потресени. И ако човек, въпреки упойките на съвременния свят, е запазил способността да мисли самостоятелно, не може да не се запита има ли смисъл съществуването ни. А това никак не е лесно в 21 век в сравнение със Средновековието, когато християнската църква в Европа е била висшият обществен авторитет и е помагала на хората не само да открият, но и да живеят и да умрат с този смисъл.

Сегашният век, както и всички векове след Просвещението, е лишен от вярата, че душата, която Бог ни е дал, не умира и че човекът може да има вечен живот. Защото християнството - единствената религия, която дава отговор на въпроса за смъртта, не диктува нито ценностите, нито образованието, нито нравите на съвременното общество.

И ако светският човек, потресен от реалността на смъртта, започне истински да търси упование, ще се натъкне на огромни трудности в лабиринта на многото световни религии, на многото християнски деноминации с догматичните им спорове и с враждите и войните между тях, на окултното познание и на съвременните медицински открития за преживяванията на прага на смъртта, както и на заключенията на някои физици, че душата напуска тялото във вид на квантова енергия, която се запазва в пространството.

Дори новозаветната притча за богаташа и за сиромаха Лазар, в която Богочовекът казва, че веднага след смъртта душата на човека отива или в лоното Аврамово /Божието присъствие/, или в геената, където Бог отсъства, се тълкува различно от различните християнски църкви. Същото се отнася и за думите на Христос към разбойника на кръста, като по отношение на тях спорът се води на пунктуационно ниво - дали още днес му казва истината, че някога ще бъде в Рая, или му обещава още днес да бъде с Него в Рая…

В нашия свят нищо не е безспорно и нищо не е общоприето, защото като цяло човешкият род вече не различава Доброто от Злото, поради което много леко премина от грубия атеизъм към изтънчения сатанизъм. Затова човекът от “последното време”, който не е въоръжен със стабилно религиозно познание богослов, нито е монах, избрал отшелничеството в стремежа да осигури вечен живот на душата си, е нещастен.

Войната, която светът води с християнството, е с мощно медийно въоръжение.
Компроматите и разобличенията на божии служители валят непрекъснато и затрупват със съмнение човека, който има нужда да се приобщи към дадена християнска общност.

Можеш ли да се изповядаш и да се покаеш пред свещеник, който робува на алчността и суетата си, а и на още много други пороци на тялото?! Няма ли да изглеждаш наивен и дори глупав, ако довериш на такъв човек греховете си поради желанието да изчистиш душата си от тях, и такъв ли трябва да ти даде прошка от името на Създателя?! Можеш ли да се надяваш на спасение, ако вярваш в Бога и се молиш, но не си се приобщил към дадена църква?!

Библията казва, че това не е възможно. А представителите на отделните църкви твърдят ожесточено, че истината е само при тях и единствено при тях можеш да постигнеш спасение чрез ритуалите, които също са различни…

И икуменизмът, представян днес като път към духовно обединение на християните, но и като част от глобализацията, подготвяща Новия световен ред и царството на Антихриста, изглежда съмнителен и опасен…

Поради всички тези обстоятелства съвременният интелектуалец е объркан и отчаян. Вярно е, че човекът трябва да приеме Бог със сърцето си, а не с разума си, но колко много сатанински натрупвания са се получили от времето на Христос досега… И колко е трудно човек да се смири и да се откаже от “плътското мъдруване” на рационалния ум. А и в същото време да внимава да не попадне в мрежата на теософите и антропософите, на Ню Ейдж, на спиритизма, на дъновизма, на “пророчицата” Ванга и пр. и пр…

Тенденцията на все по-голямо сближаване между религията и науката е оптимистична. Редица богослови приеха книгите за преживяванията на хора, които са били в състояние на мозъчна смърт и са реанимирани. Д-р Реймънд Мууди, д-р Елизабет Кюблер - Рос и много други след тях описаха общото в тези преживявания - душата излиза от тялото, издига се над него, после тръгва по тунел, който се изпълва със светлина и стига до красиво място, от което няма желание да се върне, защото то е наситено с Божията любов.

Някои богослови посочват, че тези открития нямаше да учудят средновековния човек, но в наше време и те са подложени на съмнения. Руски православни автори пък дават примери за подобни преживявания преди един век - в “Невероятно за мнозина, но истинско произшествие” архиепископ Никон е разказал за младия дворянин Икскул, който също бил в клинична смърт 38 часа и преминал през Митарствата.

Подобни са и преживяванията на съвременния американски невролог Ибън Алекзандър, който е бил “мъртъв” в продължение на седем дни и се завръща като напълно убеден, че има живот на съзнанието след смъртта. Той призовава своите колеги материалисти да преразгледат схващанията си и методите си на работа в съответствие с тази истина.

Но доста преди него св. Лука Симферополски, забележителен лекар и духовник, в една проповед през 1948 година е казал: “Наука без религия е небе без слънце.” А йеромонах Серафим Роуз, коментирайки преживяванията на прага на смъртта в светлината на Библията в книгата си “Душата след смъртта”, която излезе и на български, пише: “В този отпаднал от Бога свят нашите тела са тела на страданието, разрушението и смъртта. Естествено е чувството на радост, лекота и спокойствие, когато душата напусне тялото.”

Истината за смъртта е изразена още от Апостол Павел: “Който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.” За нея пише и св. Йоан Златоуст: “Смъртта не е нищо друго освен пътешествие, преселване, успокоение, тихо пристанище, избавление от смутове и освобождаване от житейските грижи. Смъртта е благо за благочестивия християнин, защото го отвежда при Бога във вечния живот.”

Но да бъдеш днес благочестив християнин е трудно нещо, дори когато си убеден, че животът ни на земята е вид училище и изпитание за душите, защото светът не те насърчава към това. И никой не знае и не може да е сигурен къде ще попадне след смъртта на тялото си, а и дали във вечността ще се срещне с любимите си близки.

Така повечето хора днес избират просто да не мислят за смъртта и чрез материален просперитет се стремят да си осигурят добър живот на земята. Независимо от това, че небето може да е без слънце, защото то е закрито от Вечния враг на човека - този, който не иска да мислим нито за греховете, нито за Страшния съд и Възкресението, нито за вечния живот на душата си.

Темповете, с които нараства населението на Земята, са високи и прогнозите са, че ако се запазят, до края на столетието то ще е 15 милиарда. А някои твърдят, че само след 15 години ще е необходима втора планета за изхранването и за поемането на отпадъците на човечеството.

В тази статистика България е страната с най-висок отрицателен прираст и народът ни е най-бързо изчезващият. Това също е една неудобна мисъл за живота и смъртта, но и тя на фона на мрачната перспектива като че ли няма особено значение…