Диана Павлова

ТОПЛИЯТ ПОЛЮС е още една книга на Велчо Милев за доброто, градивното, за това – коя е истинската сила на човека.
Още една книга, която затвърждава вярата ни, че човешкият дух, както твърди в Нобеловата си реч Уилям Фокнър, „не просто ще устои, но ще надделее”. Ще надделее въпреки събитията и силите, които не се поддават на контрол. Които, веднъж инициирани, безогледно, неудържимо стъпкват и помитат всичко свято – жизнените ни устои.
ТОПЛИЯТ ПОЛЮС затвърждава усещането ни, дълбокото, исконно знание в нас, че равновесието, хармонията са ненарушими, и накъдето и да отклоняваме водите на житейската бурна река, тя ще се връща в руслото си. Защото се подчинява на единствените верни закони – тези на земята и небето, на живота:

„Защото, след студената сянка на красивата илюзия, времето непременно ще върже своя пореден възел с времето преди илюзията. Защото времето е река, както и където да го разсечеш, то отново връзва и слива разсеченото и продължава своя ход.
Жалко само за загубения откъс време. И още по-жалко за хората, защото тогава ще се появи още по-голям варварин с ланец, още по-префинен Симеонов, още по-жесток Топал, Юзчета и Юзовици… и Тошета.
Такава е реката на времето – влачи всичко и изминава много път, докато започне да се избистря, докато и в нея всичко си отиде на мястото: утайката – на дъното, бистрата вода – отгоре!” (Велчо Милев – ТОПЛИЯТ ПОЛЮС)

Реших да напиша тези редове, не защото имам да допълня нещо към разказаното от Велчо Милев. Не – той го е изразил достатъчно ясно и разбираемо. И всеки несъмнено ще го почувства. Стига да носи сърце, здрав дух и да не се е поддал вече на черногледството и отчаянието, налагани ни толкова дълго време чрез други литературни произведения, считани за модерни.
Пиша, защото ме боли от това, че напоследък в литературата ни, сред всичко, което се издава и продава, все по-малко място намират жизнеутвърждаващият начин на писане, здравите книги, способни да оздравят и човешкия дух. Напротив – вместо това се отдава предпочитание на болнавото, хилавото, недоносеното, измъченото. Сякаш всичко е заразено до корен с немощ, безпомощност, униние.
Няма нищо такова в книгите на Велчо Милев.
Те са пълнокръвни от първата до последната си дума.
Градивно и жизнено е всичко в тях. Оздравяващо.
Надявам се, че ако не сега, то един ден ТОПЛИЯТ ПОЛЮС, както и други книги като нея ще заемат полагащото им се място в литературата ни.