МНОГОГЛАСНИ БАСНИ
От книгата “И падна Икар върху Сизиф” (2015)
“Бъди скромен до незабележимост” - обяви девиза си вирусът.
“Трудно е да оставиш блестяща диря в живота” - възхити се от себе си охлювът.
“Ако не живеех на неговия гръб, магарето щеше да е още по-затруднено” - направи извод самарът.
“Не съм ли полезен, когато съм тъп?” - попита завоят.
“Колко си просто” - обърнала се нулата към простото тройно правило.
Девизът на менгемето: “Не се притеснявам от нищо”.
“Кълвачът чука неучтиво” - възмути се червеят.
“Точката е моя бедна роднина” - казало многоточието.
Мото на лабиринта: “Боря се срещу безизходицата”.
“Страдам от това еднообразие” - оплакала се маската.
“Работя в ябълката на раздора” - похвалил се червеят.
“Аз съм съдружникът на брадвата” - заявил пънът.
“Животът ми отиде на вятъра” - простенал ураганът.
Пушекът се похвалил на огъня: “Моите цели са по-високи”.
“Да живеят тези, които умеят да живеят навреме!” - извикала еднодневката.
“Всяко стадо си има мърша” - доволно потвърдил лешоядът.
“Трябват ни запалени хора” - казал човекът край кладата.
Махалото: “Съдят ме, че се отклонявам от пътя си”.
“Не се прави на отворен!” - казали на парашута.
Валякът: “Обвиняват ме, че вървя по утъпкания път”.
Девизът на сгъваемия нож: “Не могат да ме пречупят”.
Водопадът: ” Стигнат ли до мене, не могат да карат срещу течението”.
“Всичко е нормално” - заключи патолого-анатомът.
Философията на ковчега: “Човекът е мярка на всички неща”.
Катафалката: “Накрая всеки е извозен”.
Електрическият стол: “Не помня някой да е казал “Стани, за да седна”.
“Не всички се раздават като мене” - разсипа се в самоумиление глухарчето.
“Аз съм в отлив” - обяви пресъхващото блато.
“И утре е ден” - каза нощта.
“И между нас се срещат позьори” - рече си наум паметникът.
“Аз съм най-вярната до гроб” - заяви тревата.
