Ангел Колев

Пред нас е четвъртата книга на Тотьо Нерезов. Първите три с общо заглавие „Полицаят от Чирпан” излизат в разстояние на 7 г. (1994, 1999 и 2000 г.). и „подпечатват” правото на Нерезов да членува в най-авторитетния ни писателски съюз - Съюзът на българските писатели, а гаранти да се нареди и той сред големите творци му стават поетите Павел Матев и Иван Динков.

След това нашият автор сваля полицейската униформа и се втурва надълбоко в цивилния живот - става председател на земеделска кооперация, общински съветник, председател е на милосърдна фондация, деятел в Инициативен комитет „Забравените”… И сякаш музата му секва.
И така повече от десетина години.

От 2010 г. насам на читателите на в. „Чирпански новини” отново се срещат с героите на Нерезов, повечето разкази в новата му книга вече са познати на съгражданите ни чрез вестника.

„Мъжки разкази” е съставена от 33 разказа, обхванати в три раздела: „Красавци”, „Нагърчено” и „Некаилници”. В този порядък авторът представя героите и случките си - първо красивото, чистото и почтеното, но представено в изпитание, нравствени терзания на дълбоко скрита или разгадана тайна изненадват приятно читателя.

Следват разкази от „задния двор на живота”, т.е. нагърчените неща в нашия живот, а третият раздел ни запознава с чудати некаилници - тези, които не са съгласни или не се примиряват със съдбата си, със ставащото край нас, често по вина или неможене на управляващите.

Житейските ситуации, в които попадат героите на Нерезов, са неочаквани, често трудно предвидими, нережисирани, както казва един от героите: „Приказките са едно, друга е действителността”. Но и в „Мъжки разкази”

Нерезов продължава да е верен на „неизмислицата” от първите си книги. „Без истина приказката е като манджа без сол” и затова държи да подчертае, че ставащото е видяно, чуто, преживяно, случило се, било. Но и героят му знае - „Изтърваната приказка спиране няма”, и внимава „какви ги приказва”.

И тук Нерезов продължава може би най-любимата си тема - да търси паралели между човека и животните. В повечето разкази човешкият свят се преплита тясно с този на животните - лисица, заек, гълъби, кучета и крави, биволи… И те са като скачени съдове - наруши ли се равновесието в единия, това засяга и другия.

Въпреки че географския район на събитията и случките е ясно очертан - Чирпан и селата около него, социалните измерения и психологическите наброски на характерите далеч надхвърлят регионалното звучене на книгата.

Селата ни си отиват от живота бавно-бавно. И тази тяхна безнадеждност в утрешния ден тревожи. В „Мъжки разкази” преобладават т.нар. селски сюжети и това не е случайно - именно в слабостта към селото се крие силата на Нерезов като писател. И в това отношение той се родее с отношението към селото, което срещаме в разказите на друг чирпански автор - Руси Маринополски и неговата книга „Шепа жарава”.

Нерезов показва голямата си болка от обезлюдяването на българското село. Не може този свят така да си отиде в небитието, та той още пази неразгадани тайни, неизбродени и забравени местности, извори и кладенци, които крият в себе си още неразказани истории и легенди.

Нерезов протестира и срещу незаслужената забрава на личности, посветили живот за род и родина - няколко от разказите говорят за това, а към самата книжка има и диск с историята на един от тях.

Героите му са малки хора с големи сърца, които изригват с вулканичен гняв срещу неправдите и равнодушието на овластените.

Тези герои излъчват доброта и любов, на места сантименталността надделява и трудно оставя читателя равнодушен към съдбата им.

Любовта върши едно, приятелството - друго, казва един от героите му.

Със сигурност тази книга ще разшири кръга от приятелите на Нерезов.

Попътен вятър на „Мъжки разкази”.