КОЛЕДА
І.
Къде си, малка, светла моя Коледо,
под преспи сняг ли времето те скри?
В душата ми, забравена отколе,
остана ти при детските игри.
На дядо ми не стига броеницата
да отброя годините след теб.
Ти беше в оня дъх на кървавица,
във бъдника, в пшеничения хляб.
Посрещах те като любима приказка,
която вече знаех наизуст.
През тази нощ тъй вярвах, че е близко
кошарата на малкия Исус.
А майка му - тя беше като моята,
те всички са еднакви по света.
И влъхвите, смутили с реч покоя,
аз виждах през широката врата.
А образа на Йосиф Назарянина
не беше ли на бедния дървар,
с онез очи от тежка скръб наляни,
на птиците, на вятъра другар?
Но ето, че се хлопна. Коледарите
застанаха със песен на уста.
На църквата клепалото удари
и като птица литна песента.
ІІ.
- Отвори ни портите, стопанино.
Едър сняг навън е навалял.
Пейте, мои весели акрани,
жалбите ни вятърът отвял.
Да покълне житото по нивите,
да налее злато едър клас.
Нека веят ветровете диви,
нека пада остър студ и мраз.
Тази нощ е нощ на Богородица,
на небето грей една звезда -
тя през мъка към добро ни води,
тя топи в сърцата ни леда.
Нека бъде весело в душата ни,
тази нощ родил се е Христос,
нека всички люде по земята
го посрещнат като чакан гост.
Отвори ни портите, стопанино.
Едър сняг навън е навалял.
Пейте, мои весели акрани,
жалбите ни вятърът отвял.
ІІІ.
Дядо ми ще вдигне тежка бъклица,
бавно ще отрони благослов:
- Нека бъде житото без къклица
и без завист нашата любов.
Отчупете всички от погачата,
руйно вино пийте ред по ред,
за живот и здраве на орачите,
кошерите да са пълни с мед.
Дружно ще отвърнат коледарите:
- Тази нощ роди се Божи син.
Да са пълни къщите, хамбарите,
да сте здрави всичките. Амин.
Аз ще гледам дълго и учудено,
притаен на топло в някой кът.
А в душата, светла и пробудена,
като сняг възторзи ще валят.
ІV.
Сега е също Коледа. Навън
снегът застила улици и къщи.
Но аз не съм отдавна вече същия.
И Коледа за мен е само сън.
Не грее тук любимата звезда -
остана тя зад селските огради.
Навън пищи едно огромно радио
и с песните си весели града.
Запя там нейде коледарски хор
и песента се плъзна по антената.
Но песента е толкова студена
и сякаш че излиза от затвор.
И ако можеше отнейде тук
да се яви набожният ми дядо,
от ярост би строшил туй мое радио
и би проклел любимия си внук.
в. „Литературен глас”, 04.01.1939 г.
