СЕПТЕМВРИЙ
Из книгата „Робство” (1929)
СЕПТЕМВРИЙ
Страхотната есенна вечер заплака
и вихър прониза дълбокия лес, -
а там под завесите черни на мрака
бездомна старица бездомен син чака,
сломена от траурна вест…
Тя мълком простира ръце вкаменели
и шепне сърдечни молитви в нощта.
А там… в планините села запустели
бунтовници смели път кървав поели
за слънце и правда в света.
Устата им огнена жажда изгаря -
пред погледа морен угасват слънца.
Нощта септемврийска тревога удари
и клюмнаха толкоз невинни сърца!…
Стихийната буря дълбоко простена
и с ярост разтърси туй мрачно море.
Засъскаха змии в душата сразена
и глухо бунтовната песен замре!…
ПЕЧАЛЕН АПРИЛ
Април се навъси, - и пламна безумно борбата…
Кръстосаха властно земята ни огън и меч.
Забиха тревога безбрежни редици в полята,
и паднаха мъртви в жестока безпаметна сеч.
Душата народна със болка и мъка е пълна,
че влажни тъмници и черни бесилки стърчат,
че кърви невинни напусто земята погълна,
че кръстове бели - безбройни - зловещо мълчат.
Развява се траур над малки прихлупени къщи,
угасва без помощ и чезне народа унил.
Април се събуди - от жалба той чело намръщи
и плака горещо и горко - печален април…
ГИБЕЛ
Кошмарна скръб руши и пей унесено,
пълзи настръхнал ужасът до смърт.
Кънти и стене бурята понесена,
сразила смъртно моя роден кът.
Пожар и кръв обагриха просторите, -
вериги тежки някой там кове.
Израснаха бесилките, затворите
и пламнаха села и градове…
Огромни некролози са заплакали
и скръбни знамена на всеки дом -
мълвят навред за гарваните, гракали
над жертвите на кървавий разгром.
Развихрена смъртта лети над къщите, -
задъхан стене бедният народ…
О, Господи, къде са днес могъщите
и жадните за правда и живот?!…
В ОЧАКВАНЕ
Години те очаквам, сине мой,
години те очаквам да се върнеш
и старата си майка да прегърнеш.
Години те очаквам, сине мой…
За нов живот - напусна бащин дом
в една изпълнена с надежда вечер,
но никога не се завърна вече…
За нов живот - напусна бащин дом.
И оттогаз не зная весел ден;
без вяра съм, живота ми угасна,
но кървавата рана не зарасна…
И оттогаз не зная весел ден.
Къде си и дали си още жив?
Дали си днес щастливец на земята,
или разби надеждата си свята?…
Къде си и дали си още жив?
И няма ли да дойдеш пак при мен -
сърцето ми изстрадало да стоплиш
след толкова беди, сълзи и вопли?
О, няма ли да дойдеш пак при мен?
Напразно те очаквам, сине мой,
напразно те очаквам да се върнеш
сломената си майка да прегърнеш.
Напразно те очаквам, сине мой…
