Петър Горянски

Сред поколението писатели, което очертава вътрешния стил на най-новата ни поезия, Петко Тихолов заема предно място. Чужд на изкуствения шум, с който обичат да се ограждат повечето от младите ни лирици, той упорито следва линията на едно развитие, което го поставя в непосредствен досег с духа и проблемите на съвременността.

Надарен с остро обществено чувство и със способност да се вглежда в скритите прояви на действителността, Петко Тихолов изплита своите бодри песни, в които бие динамичния ритъм на един борчески патос.

Строгата реалистичност при подбора на темите, както и свежото и неподправено чувство, с които те са оцветени, са два характерни елемента за поезията на Петко Тихолов.

В многобройните си стихотворения, пръснати из повечето наши литературни вестници и списания, както и в стихотворния сборник „Робство” Петко Тихолов, наред с чисто актуалните теми, които разработва, често спира вниманието си на епохата на робството.

Върху мрачния колорит на нейната действителност проектира образа на измъчения народ и неговия стремеж към политическо и културно освобождение.

Аз вярвам в новата спасителна звезда
и виждам бурята как бавно приближава.
За нас тя носи правда, мир и свобода,
и нов живот, и нова слънчева държава.
                                    (Стих. „Робство”)

Рядко в нашата литература така пластично и с художествен синтез е даден стремежът на нашия народ към създаване на свой свободен живот през епохата на петвековното робство, както Петко Тихолов е направил това в стихотворенията „Робство” и „Пролет”.

В небосвода пеят чучулиги,
слънцето ни буди за живот,
тежки са железните вериги,
кървав е вековният хомот.

Много сме измъчените хора -
повече не бива да търпим.
Време е задружно да се борим,
смело да рушиме и градим!…
                         (Стих. „Пролет”)

Петко Тихолов напълно е овладял духа на епохата на петвековното робство. Желателно е той да не спре до тук, а да разгъне изцяло нейната сложна и все още неизяснена проблематика, още повече, че той има всички данни на поет, който чувства скритите пружини, които са движили народа в отпочнатата борба за национално освобождение.

в. „Час”, г. 3, бр. 43, 30.06.1937 г.