Сия Карановска

Пръв път срещнах Страшимир Кринчев, когато той беше войник, през есента на 1906 г. Странна жизненост, несъответствуваща на скръбните разкази за неговия дотогавашен живот, се смесваше с постоянната усмивка, която играеше в живите му големи и добродушни очи.

През зимата на същата година той прекара почти през всичкото си време в родния си град; тогава неведнъж идваше в нашето общество от млади интелигентни хора, където често си минаваше времето в литературни четения и научни разисквания.

Тука Страшимир Кринчев правеше силно впечатление с ясния свой ум и плавния си говор. Вдъхновено и с истински лирически усет рецитираше той някои познати поетически късове. Паметна е за нас Хайневата песен в руски превод „Агнеса, я люблю тебя”, която той най-често повтаряше с особена любов и умение.

В първите дни през януарий на следующата година писателят се изгуби от нашите очи.

Ние дълго време не знаехме какво ставаше със странствующия, къде се губи и докъде го бяха завели релсите на живота. Неговите карти от Александрия, Кайро и пр. през март 1907 г. ни говорят за преживяното, което той ни разказа после в своята увлекателна и художествено написана книга „В страната на палмите”.

След известно мълчание Кринчев се връща през Варна в България, след като бе видял палещото небе на пустинята.

„Аз се вече завърнах от дългите си странствувания. Имам в запас цели вагони впечатления от Египет. Пригответе се да слушате!”

Лятото на 1907 год. Кринчев прекара пак в Ямбол под схлупената стряха на бащиния си дом, където съдбата, по неговите горчиви признания, бе му отредила много малко радости и щастие в годините на детинството. Това е една малка бедна къщица, изгубена в плачевния Каргун, току до низината на р. Тунджа; вътре по стените й висят окачените острели портрети на нашите революционери от доосвободителната ни епоха.

Кринчев сега се чувствуваше много зле; тежеше му, че няма дори и хартия, за да напише своите впечатления от голямото и интересно пътешествие, от което ток-що се бе завърнал. Каква горчива участ!

Спомням си, по това време той се опита да уреди сказка върху впечатленията си от Египет. Тя беше назначена да стане в салона на местното читалище. Но кой би се интересувал тогава от приключенията на младия неспокойник? Посетители се явяват съвсем малко и сказката не се състоя. Това беше за него истинска душевна болка.

От безизходността на положението го избавя получения наскоро малък литературен хонорар, изпратен от София. С тая малка помощ Кринчев напуща нерадостния свой роден град.

За последен път видях Страшимир Кринчев в София през лятото на 1912 г., когато той беше чиновник в редакционния отдел на Българската телеграфна агенция. До това време той беше успял вече да създаде първите свои литературни работи.

Неговите фейлетони във в. „Гражданин”, разказите му в „Демократически преглед”, критическите му статии върху новите български драми и отделните издания на пътните му записки издадоха несъмнения му писателски талант.

Но наскоро избухна войната, която прекърши златната вейка на дълго диреното от него щастие.

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 438, 7.06.1939 г.