Боян Ангелов

ДАЛНИНА

            Аз земното изгубих - спечелих небесата…
                                              Пейо Яворов

Нощта е плисък… Синя е мъглата.
Стихът ще е гребло,
крило и рало,
преди да превъзмогне далнината
на пътя
от Чирпан до Анхиало.
Стихът е взрян
в безбрежните талази
и ще помилва
стройните гъркини,
но ще се влюби гибелно
в онази -
с коси най-черни
и с очи най-сини.

Денят проглежда
и успокоява
с отблясък ален
смуглия всемир, а
от паметта до късната представа
стихът
ще продължава да се взира
към дирята от сребърни пасажи
и сам ще стане зарево,
и с бистър
финес
ще вгражда нощните миражи
на мидата
в изгряващия бисер.

Макар и раздвоен,
стихът отнася
все още
непрежалената нива
в планинската безмерност
многогласа,
я хайдушките копнения
се влива
и сабята му като гилотина
преодолява
тъмната измама,
щом няма свобода наполовина,
както любов наполовина няма.

А в Анхиало
залезът бродира
смокинови ухания
високо
над покриви и чудеса
и спира
в пристанището зеленооко,
и вижда невидяното,
и търси
с възторжени усилия мечтата…
Загубил вярата
и обичта си,
стихът е завоювал
небесата.

ЗИМНО МОРЕ

Морето е сиво до черно,
вълните
са стръмни и груби.
Туристи,
загърнати в шуби,
се взират
в това равномерно
дихание,
идващо сякаш
от нямата паст
зверовидна,
където
с усмивка ехидна
укрива се вихърът в мрака.
Това е морето -
картина
меняща се,
страшна,
стъмена,
в която
със страст учестена
потъва
плачът на делфина.

ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР

Вретеновидното време
с полуразкъсана облачност
зашеметява птиците
но те не престават
и чуруликат
храстите
хралупите се разтварят
пред няколко минотавъра
прозява се
тишината
а крясъците се къпят
с дъждовно барабанене
в полублагоухание
идващо от идиомите
вретеновидни

НОВЕЛА

Добротата друго име няма,
не живее в приказките. Тя е
колкото усмивката голяма
и над ореолите витае.

Доверчивостта й не поиска
никога за себе си отплата.
Тя е
другото лице на риска,
мост между греха и светлината.

Добротата винаги застава
там, където хората умеят
да повярват
в своята представа,
че с човешки образ е злодеят.

Добротата винаги достига
до целта.
Ако пристигне късно,
ще целуне хладната верига,
но мечтите няма да откъсне.