ОПРОСТЯ ЛИ БЪЛГАРИЯ?
Всеки ден ме разочароват толкова неща в живота. Слушам вулгаризми на улицата. Деца псуват най-безобразно, но минавайки край тях, чувствам неудобството на възрастен човек. Хвърлят чанти, бият се помежду си. Отминавам с болка, спомняйки си моите ученически години. С каква обич свалях шапката си да поздравя директора и своите учители…
Всеки ден от телевизионния екран се изсипва помия върху българския зрител. Слушам най-безцеремонни глупости на водещи и интервюиращи. Такива думи се изричат, че човек се срамува да слуша. И всичко става пред очите на милиони хора. Телевизиите са завладени от уличния език. А как само се изговарят имената на селищата! Неправилно поставят ударенията и стават дори смешни.
Дълги години работих като журналист в БНТ. Документалните филми минаваха на художествен съвет. Имаше и специално издадена книга с точните наименования на селищата в България. Да не говорим за граматичните и правописни форми на езика! Боже, такъв хаос, какъвто е в самия ни живот! Поставят главни букви, където искат, понякога на всяка отделна дума.
Преди години България в образованието беше на едно от първите места в света. Сега, слушам, сме на второ от страните в Европейския съюз по неграмотност. Всеки нов министър прави реформи. Просто обърква цялата система, утвърдена от годините и практиката.
Стигнахме дотам да изхвърлим от учебниците патриарха на българската литература Иван Вазов, да оплюем поета Никола Йонков Вапцаров, да отричаме всичко от миналото и всички големи автори, които издигнаха на висота българската култура.
Преди шестнадесет години издавах във Велико Търново вестник „Неделник”. Наскоро прелиствах течението и видях колко известни български творци са взели участие в списването му. Той беше надхвърлил регионалните рамки. Обслужваше райони от Дунава до Балкана. Разпространяваше се в градовете: Търговище, Русе, Свищов, Плевен, Ловеч, Габрово.
Една от читателките ни пишеше, че го харесвала, защото няма криминална хроника и отделя голямо пространство на културата. Колко е бил актуален? Той пръв в страната постави проблемите на децата-сираци. Един от броевете започваше с уводен критичен материал „Да спасим децата на България”, посветен на вниманието на Президента на Р. България, на Правителството и на Народното събрание. Излязоха и още публикации в защита на тези деца. Но всичко остана като глас в пустиня. Едва сега, в продължение на две години, се води успешна кампания.
Лоши примери дават и някои от депутатите в Народното събрание. Стигнаха и до сбивания. Неща, които уронват престижа на българските институции.
Нормална държава ли сме? Често се питам. Една шепа народ сме, а имаме 240 депутати, които гълтат парите на данъкоплатците. И що за морал е това, когато искат да напускат залата по партийни възгледи, противопоставяйки се на управляващите.
Спомням си в едни от президентските избори имаше над двадесет кандидати. И всички излагаха своите програми по телевизионния екран и говореха такива неща, че разсмиваха хората. А за какво са ни над 350 партии?
В една голяма страна като Америка има само две - управляваща и в опозиция! Всички се борят за власт, обещавайки в предизборните дни розови бъднини на избирателя. А след това хвърчат по магистралите с мерцедесите, без да обърнат глава и погледнат към болките на хората.
Някои фанатици сметнаха, че летоброенето на България започва от 1989 г., загърбвайки 1300-годишната й история. Дори стигнаха по-далеч, опитвайки се да съберат паметниците, изградени през тоталитарното управление на страната. Що за глупост е това? Всяка цивилизована страна не би ги разрушила. Но това е част от хаоса на днешното ни време.
Затова често се питам, опростя ли България? Какво стана с нея?
Бях загатнал за вестника, който издавах. Днес срещам по павилионите десетки заглавия на вестници. Преобърнахме съзнанието на българина. Гледам почти всеки търси жълтите вестници. Там пишат какво ли не? Кой с коя е спал. Коя на кого е любовница. Кой е хомосексуалист! Кой е педофил. Кой или коя са се развели… Четат за убийства, изнасилвания, кражби и редица други престъпления.
От толкова четива да те заболи главата. Тези издания бълват глупости и простотии. А социалните проблеми разкъсват душата на българина. Цените растат. Заплатите - нищожни, пенсиите замразени. Болести, глад, мизерия… За хляб не стигат жълтите стотинки. А как да се лекуваме?
Животът е една мелница, която всеки ден ни погубва. И ние умираме в хаоса на времето. Докъде ще стигнем, не зная! Едва сега се сетихме, след двадесетгодишния преход към демокрация, че след еди колко си години българите ще станат малцинство, а след половин век в нашите села няма да има жив човек. Може би ще дойде времето за преселници и там ще се говори на китайски или друг език. Трябва ли да оставим тези селища запустели?
Кога ще върнем нормалната реч на българина? Кога ще намалим и спрем опростяването на народа? Ще издигнем ли културата на по-високо равнище, както беше преди години?…
През 1990 година бях в Швейцария. Рано сутринта имаше повече пътуващи хора в автобуса. Стоях прав. Едно дете стана и ми отстъпи мястото си. Едно възпитано дете…
Кога ще научим децата си на такива обноски? Културата е цялата магия при управлението на една държава, а не вандалщините по футболните терени.
Искам да виждам пак усмихнатите лица на хората, осигурени с работа и спокоен живот.
Към това трябва да се стремят нашите депутати. Иначе можем да стигнем до нивото на джунглата, както вървят нещата. И все по-често да се питаме: „Опростяла ли е България?”
