Иван Д. Христов

Син на Тракия, свързал житейската и творческа биография с Родопите, Димитър Златев е автор на пет поетични и четири прозаични книги, разкриващи духовното му раздвоение между полето и планината, което ражда един своеобразен творчески свят.
Четвъртата му книга “Отворена клетка” /2006 г./, включваща 22 разказа е поредното доказателство, че за истинския творец жанра не е от особено значение.

Разказите на Златев са с различна тематика, различно време и място на действие, но носят общо нравствено послание - да съхраним българските корени и добродетели, да победим злото и завистта, да не забравяме, че над всичко стои човешкото достойнство и хуманизма.

Писателят сътворява колоритен образен свят. Героите му носят стойностна ценностна система, завещана от предците ни, с която оцеляват и преодоляват житейски трудности, изстрадват болки и радости в личен и обществен план. Човеколюбието на автора се усеща в художествения под текст, в дълбоко разбиране драмата на героите и съчувствието му към тях.

Разкази в книгата като “Избавление” и “Съседи” внушават на читателя, че не може да загине народ, който има такива състрадателни и готови с цената на живота и личното си щастие хора да помогнат на изпадналия в беда човек.

Времето безжалостно отмива всяко зло, за да напомня, че само човешката любов надживява всичко, внушава ни автора в разказа “Братя”. Дочул, че брат му фронтовака Янко е тежко ранен, Никола тръгва от далечното родопско село за фронта, преминава много премеждия и стига чак до Страцин и Крива паланка, за да разбере жив ли е той.
Автентичността на случките и изложението присъства в много от разказите на Златев - “Войводата от Чокманово”, “Негоден за военна служба”, “Недостоверен случай” и други.

С проницателен поглед и пластично перо авторът художествено пресъздава автентични житейски истории. Вниква в народната душа и чрез ярки персонажи и художествени детайли улавя значимото в националния ни характер - здравите български корени, високата нравственост и непримиримост към злото и неправдата.

С издръжливостта и волята на българския дух, който не може да бъде съкрушен от изпитанията се срещаме още в първия разказ “Избавление”, разкриващ тежката участ на двете сестри - панагюрки Неда и Нена, попаднали след разгрома на Априлското въстание в харема на Исмаил бей в Беломорието. Те успяват да избягат оттам благодарение на състраданието и смелостта на двамата братя, чокмановски овчари - Васил и Димитър, които излагат живота си на смъртна опасност, за да спасят други два живота.

В книгата се открояват една група разкази: “Черното досие”, “Продадени юмруци”, “Закъсняла свещ”, “Декораторът” и други, които ни връщат към близкото минало с добрите и лошите му страни. Авторът не си поставя за цел да го осъжда и възхвалява.

Интересува се от съдбата на човека живял през това време, от доброто и злото, което е съпътствало живота му. Писателят не подминава и нравствената безпътица, униженията и насилието, крещящата несправедливост на времето, в което живеем - преломно време, поставило на изпитание съвестите и душите на хората.

Димитър Златев има особен пиетет към жената, женската същност, към съдбата й. Запомнящи се женски образи населяват някои от разказите му. Не може да не се възхитиш и съчувстваш на щастието и драмата на Катерина от “Черното досие”, на Гергина от “Мащеха”, на Кичка и Райна от “Орисия”, на Дейна от едноименния разказ.

Сборникът с разкази “Отворена клетка” ни покорява с искреността на повествованието, благодарение на което читателят се радва и страда заедно с героите. Това е книга за силата и безсилието на човека, на доброто и недоброто у него, обичта и омразата, милостта и прошката, радостта и мъката в живота. Книга срещу социалното безразличие и бездуховността. В нея има драматични ситуации, конфликтност и морална извисеност.

С нравствените деформации на днешния ден, отчуждението, обезценяването на моралните стойности, с настъпващата и заливащата ни бездуховност се срещаме в разказите: “Самоизмама”, “Бурените”, “Село без комшулуци”, “Духовно общуване” и други. Затова и думите на Спаска от разказа “Съперници” звучат като осъзната от всички вина: “Късно разбрахме, че за кратко сме на този свят, та по-човешки да се отнасяме”.

Интересен по своето еротично съдържание и малко по-встрани от другите разкази е “Притча за добрите спомени”. В него е разкрит образа на загадъчния и галантен любовник и покорител на женските сърца Ромео Данчев - живял щастливо, раздавал “радост на жените и умрял като праведник, без да се мъчи”, изпроводен от всички тези жени “хвърлили му шепа пръст, всеки със своите спомени”.

Много актуални и пряко насочени към днешния ден са разказите : “Канадски епизод”, “Отворена клетка”, “Дейна” и “Американска мечта”, свързани със съдбата на съвременния български емигрант.

В разказа “Отворена клетка” дал заглавието на книгата има нещо много лично и интимно от душевния свят на автора, чийто син също живее и работи в Америка. Изречените в него риторични въпроси будят гражданската ни съвест и сеят тревога в душите ни: “Така било писано - в чужда земя нов корен да забие… Ами в тая българска кой ще ражда, като все младите и кадърните заминават? Как ще се казват внуците, ще знаят ли дядовия език?… Прокълната земя българска!… Кога и къде все бъркаме, Та вечно “кръвен данък” плащаме?…”

Последните разкази в книгата показват убедително, че в художествения свят на Златев, събитията и социалните проблеми добиват нравствени измерения. Впечатляващ в това отношение е разказът “Канадски епизод”, в който се разказва как шофьори от различни националности, спират изведнъж автомобилите на главен магистрален път, за да не наранят една случайно попаднала там сърна и нейната току - що родила се рожба. Шокирани от майчиното чувство те не нервничат от струпването на автомобилите и затрудненото движение, а спокойно изчакват да се отдалечат дивите животни, за да не ги наранят.

В разказа “Дейна” пък авторът показва силата на човешкия дух, надделял физическия недъг, за да бъде пълноценен в живота.

Чрез съдбата на главния герой Тодор от разказа “Американска мечта” писателят типизира и обобщава образа на българския емигрант, прокуден от родината и принуден да изкарва хляба си в Америка с много труд и унижения. Тази съдба намира синтезиран израз в думите: “Какво губим, когато печелим”. Оказва се, че свободният човек е зависим от своята свобода.

Книгата “Отворена клетка” се отличава с реализъм и яснота на изложението. Езикът в нея е изразителен и пластичен. Разказите са въплъщение на хуманизма и нравственото кредо на автора. Тази книга потвърждава, че Димитър Златев е писател със собствен почерк и стил, верен на реалистичната и социално-ангажирана линия на повествование.