ЗА НАЙ-ХУБАВОТО
Из „Мисли и образи на свечеряване”
Три неща са най-хубави на света; цветето, плодът, песента… Но над тях стои светлината като красота, която прониква в нещата, която не вехне, не умира. Тя дава живот и на цвета, и на плода, и на песента.
А водната капка е плод, налян от светлина. Само зърното на гроздето - най-хубавия плод - съперничи на водната капка.
Но младото момиче (девойката) не събира ли в себе си и цветето, и плода, и песента? не е ли от край до край родено от светлината?… За това най-много се радвам, учудвам се на хубостта му - в нея е събрана цялата земя (и неземна) красота - самото то е светлина в многообразните й превращения…
Светлина са косите му - и когато са светли като изгрева, и когато са тъмни като звездна полунощ.
Погледът, усмивката, коляното, раменете, шията, прасецът - всяко нещо в хубавата девойка е цвете, е плод, е песен - родени от светлината.
Поетът и мъдрецът еднакво знаят, разбират това, когато девойката застане пред тях, поетът - в началото, в изгрева, мъдрецът - в края, в залеза, на свечеряване.
Знае го това и най-нещастният на тоя свят - завистливецът. Затова е нещастен - той вижда хубавото, но не е годен да му се радва…
