Георги Струмски

фрагменти

*
По-голямата информация на съвременното дете и богатството на неговите чувства това са две различни неща - за жалост помежду тях не може и не бива да поставяме лекомислено знак за равенство. Не е висока стойността на такава информация, ако тя, както се изразява един писател, е „информация, напластявана извън опита, извън моралните връзки на познанието.”

*
Известен е биологичният закон за „толерантността”. Знаем, че организмът отхвърля чуждото тяло, чуждата белтъчина. Но ако тези белтъчини са вкарани още в зародиша, то организмът остава завинаги „толарантен” към тях, приема ги без съпротивление. Така неправдата и жестокостта, които са дълбоко чужди на детската психика, ако са присадени отрано в съзнанието, правят от детето човек, неспособен да се бори с неправдата и жестокостта, нещо повече - неспособен да ги различава. Колко е нужно навреме да се осигури на детството и юношеството - в семейството, в училището, в живота - златен запас от правда, справедливост и красота.

*
Повече от половин столетие храни лакомия детски свят, а не се свършва и си остава все така топла и дъхава една Житена питка - оная, дето се е търкулнала през стражишкото поле пред очите на Ваньо и Кунето, оная, дето е надлъгала Лисицата и Вълка, оная, дето е омесена от добрите ръце на Ангел Каралийчев.

*
Още Балзак е забелязал, че открива колко малко знае, когато детето започне да му задава въпроси.

*
Учим понякога децата на висша математика, а те още не знаят елементарните аритметични действия на живота.

*
И във всяко голямо дело се повтаря това, което още Иван Вазов е изразил в „Чичовци” - когато се запалва Цариград, едни отиват да гасят, други - да се греят, а трети - да крадат…

*
Еднаква е съдбата на учителя и на лекаря - да изправят човека на крака, а след това да бъдат забравени.

*
На Расул Гамзатов е мисълта, че славеят пее цял живот една песен и че това е песен за родината - друга отдавна би му додеяла.

*
В един от разказите на А. П. Чехов прокурорът упреква своя малък син за това, че е нарисувал стражаря по-висок от будката му, а момчето отговаря на баща си със своеобразна логика: „Ако бях нарисувал стражаря малък, то очите му съвсем нямаше да се виждат.”

*
Преди години, като отговаря на въпрос за броя на книгите в домашната библиотека на читателя, Александър Блок казва: „На интелигентния читател са достатъчни и сто книги…” Обаче мисълта на Блок не завършва с тези думи - особено важно е нейното продължение: „… Но тези сто книги човек трябва да подбира, четейки през целия си живот.”

1981