Иван Енчев

Поема

1.

Посрещай ме! Обичам те от памтивека.
Посрещай ме като детенце с бяла ризка.
Със животворна ласка - слънчева и лека -
душата ми с балканска радост плискай!

Напръскай ме ти с калдъръмен ромон.
Опий ме със дъха на шипка разцъфтяла.
Щурци-жътвари житни класове да ронят.
Да пеят сто кавала за любов и за раздяла.

И поведи ме в тръпни сватбени недели,
където тъпаните лудо бият, бият времето.
И заведи ме пак при камъните побелели,
където щъркелите още търсят бебета.

И припомни ми пак ония топли думи,
с които нявга мама галеше ме по косата.
Защото вече станали са времената други -
родители не къпят днес в река децата си.

Аз имам още много мои мъки да изплача.
Аз имам още много прости истини да уча.
Към тебе бързам, както ручейче подскача,
но знам закон:
потоп го чака всеки ручей.

2.

Всели ме с буйна глъбина и упоритост!
Всели ме ти със плодотворни твои тайни -
за да накарам дните ми с най-вярно сито
да утаяват златен пясък в мойте длани.

Кажи ми как се чистиш чак до бистро,
когато хора мътят ти водата и те калят,
зад бури да прикрият подлостта си хитро -
и аз да се науча как се рита остър камък.

Понякога не те ли плашат планините
с немилостиви зъбери и тежки сенки?
Нима не ти е вечно тъжно, че звездите
целуваш само нощем -
като чужди бенки?

И как безброй завои правиш разкажи ми,
когато канари пред пътя ти се вдигат.
И покажи ми стари нрави и режими,
с които непременно до море се стига…

Макар че своя път към Изток изоставяш,
по който горда Рила те насочва остро,
благодаря,
че българския порив не забравяш. -
На мраморния Юг носи от мене поздрав!

3.

Дъждът поникна по водата,
ала някой го обра.
Дъга небесна мост преметна в небосвода
и аз се втурнах в позабравена игра,
с която щуро в детските лета съм бродил.

От най-далечен речен кът дошла е тя. -
Там пак жужат пчели с оранжеви крачета
и в бродовете газят
дългоногите тополи и цветя.

Там пак се гмуркат чисто голите момчета.

И никое не ще усети бурната вода
подир дъжда иззад завоя как ще се покаже
и как ще носи клони, викове, гнезда,
и как ще гребне детските им дрешки даже…

Довечера
до зазоряване ще гледам пак без глас
от две небета как звезди и спомени ще светят…

Тъй малко трябва ни в тревожен час:
едничка дума, извор син и живо цвете.

Когато всичко в този свят ми загорчи,
ще се запътя сам-самичък след дъга извита.
Не ще настигна там момчето с езерни очи,
но пак ще се родя -
щом извор чист за първата си дума питам.

4.

…И ето ме с ожулени детински колена:
най-стриган сред кресливи рошави връстници.
Те - светли пакостници,
аз - с вина и без вина
за вечерта, в която оглушахме от плесници.

От чуждите черници брахме плодове и смях -
то беше луда радост там,
то беше там съблазън!
А после само аз едничък честно си признах.

И страдах много, не защото бях наказан…

5.

Един елен се щура в росно рилско утро
и глогов цвят - ухаещ сняг! - вали нечуто.
Проблясват, плясват рязко ясните води.
/Ленив орел ятата на пъстървите смути!/

От бързея като щурци подскачат пръски.
Бълбукат подмоли, дълбани дълги дни. -
Не стенат видри в тях, а победен гранит!
Мълча - тук всички думи ще са дръзки.

Аз коленича жаден и със двете шепи пия
от облаче, което на шега от вятъра се крие. -
Поличба знам: щом някому водата си напил,
обречено ти чак до гроба му оставаш мил.
Носи, Марица, сянката ми със талази весели
и със смеха на слънчевите зайчета я слей.
Носи лъчи от зими, пролети, лета и есени -
като пътеката към родния ми дом светлей!

6.

Течи и ми разказвай пак
как делниците мрачни ставали по-ясни
от древните градежи на България,
как много празници оставали си празни
единствено в графите календарни.

Течи и ми разказвай пак
легендите от време бурно и юнашко:
за кървави хайдушки ризи нощем прани,
за славните възходи и погроми страшни,
за живата вода, лекувала геройски рани.

Течи и ми разказвай пак
как палави реки и стари пътища събираш.
Как свалят очила туристи с възхищение,
когато те сравняват със реките си рождени.
Как бели лястовици път към теб намират.

Течи и ми разказвай пак
ти как чедата ни изпращаш всяко лято -
и как се Богу молиш тук да се завърнат.
Течи! Река, която мързелува, става блато.
Без буйните реки морета ще пресъхнат.

Течи и ми разказвай пак,
как всеки миг животът се оглежда в тебе.
Потомците ни викай с пролетни талази -
и нека всеки сам със свои шепи гребне,
каквото времето от нас за него ще запази.

7.

И все така
посрещай ме, вълшебнице Марица,
със всяко камъче и всяко цвете
край здрави брегове на подвига и риска!
Посрещай ме
с безброй тревоги на мъжете,
които сеят семето за хляб и жътви жънат.
Посрещай ме
в дъжда със дъх на бор - лъчист и звънък!

И все така
разчупвай Тракия - погача най-голяма!
Храни със вяра своите чеда по равно:
На юг - Родопите,
разплакани от песен за поробената Яна,
на север пък - Балкана,
просветнал с минзухари и кокиче ранно!

И все така
разстилай българска трапеза под листака!
И винаги край теб
свободно кътче, както вкъщи да ме чака:

тук моя залък с чубрица и сол да си поръсвам;
тук сватбите на лъчезарни внуци да посрещам;
тук родното ми име да възкръсва и възкръсва;
тук укори за сторените грешки да преглъщам;
тук всяка сутрин да ме буди обич най-гореща;
тук
с блуден син от край света да се завръщам.

1977-2015