Анита Коларова

МЪГЛИ

Мъгли, натегнали над път отсечен,
какво ви води всяка нощ при мене?
Че лягате в гръдта ми всяка вечер,
в кълбета скрили тъмнина и тленност…

Вий отложете мрачната си ласка,
когато някой ден се срина
и заприличам на трагична маска,
изложена във някоя витрина.

КЪСНО ПРОЗРЕНИЕ НА ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ

Носи животът - вечно забързан -
наноси като река -
чистият въздух и мръсният въздух
влизат ръка за ръка.

ДЮНИ

Китарата внезапно онемя.
Износи си въздишките последни.
Но лятото, убежище за бедни,
от дрипите си
спретна им заряд.
С асфалта, разтопен като маджун,
със маранята, с ивицата плажна
и слънцето, надуващо се важно
като огромен приказен паун.
А през нощта маслиненият мрак
постеля пясъчна постла за двама
и как люля ги, как люля ги само
във сгорещения хамак.

ДА НЕ ПРОПУСНЕМ ХУБАВОТО ВРЕМЕ

Вълнението на морето ще е слабо
и рискът символично ще присъства.
Да пуснем всички книжни лодки днес!
Те няма да отидат надалеч
към хоризонта или дълбините,
а ще се скупчат и ще се клатушкат,
докато пак на пясъка се върнат
с лъжливото усещане за битка,
за морски вълци и за мъжество…
Да не пропуснем хубавото време!
О, тъй добро е то за героизъм…

МИРАЖ

Аз вървя със кервана Надежда
през пустинята -
път нелюдим.
И носачите често наглеждам -
чисти сметки, товар невредим.
Кръстопътища аз прекосявам
с гъсто вино за жадни гърла.
Носи то вдъхновение, слава,
носи мъдрост,
пришива крила.
Аз вървя своя път търпеливо
с изранени нозе,
с пълен мях.
Свойте стъпки запомням грижливо -
светят кървави локвичи в тях.
Но Надеждата Вярата храни,
Любовта щом е минала пеш
и измила е своите рани
в чистотата на
пясък горещ.

УТРЕ НОВ, С ПРОЯСНЕНО ЛИЦЕ
пак животът за теб ще настъпи.
Трябват само две здрави ръце
и земя, на която да стъпиш.