МАЛИН КАЦАРОВ: „БЕЗ ЖЕНАТА СВЕТЪТ БИ СЕ ПРЕВЪРНАЛ В ПУСТИНЯ…”
Не знам какво ще никне над гроба ми, но който в него надникне,
ще види много изпуснати влакове
Интервюто от Малин Кацаров взе преди 16 години: Лияна Фероли
- Малине, откъде тръгна шопския ти корен?
- Тръгна от моето село Овчарци. Детството ми мина в полите на Рила планина. Предимно като воловарче. Най-добре си общувах и се разбирах с говедата.
- Какво си спомняш от младежките години?
- Я си спомням много неща, но мама ми бе заръчала за нормални неща да не разказвам.
- Ти си геолог, цял живот си се занимавал с камъни, които наричаш минерали. За кой от тях има интересна легенда?
- За гиздавия виолетов аметист, който отговаря на зодията “Водолей”. Името му в превод от латински означава “трезвен”. Затова отиващите на поход рицари получавали от жените си аметисти, за да не им изневеряват. Но и на тогавашните, и на днешните “рицари” с изявен коцкарски хъс не би стигнала и цяла раница с аметисти, за да ги държи трезви.
- Направил ли си някакви асоциации между камъните и жените?
- Да, стигнах до извода, че хубавите жени са като планински кристали, умните са като скъпоценните, а всички други жени са останалите камъни.
- Какво е жената за мъжа според теб?
- Без жената светът би се превърнал в пустиня, но собствената ти жена може да го превърне в Сахара.
- Но ти поливаше твоята “Сахара” с много бира, за което навярно изяждаше калая
- Тогава редовно напомнях на жена си какво ни пееше попа при венчавката: „Чашата на търпението приемете!” Я приех чашата, а жената защо не прие търпението, така и не разбрах.
- Роден си не случайно в женския месец. Затова обичаш да пишеш за жените. Кажи няколко епиграми, посветени на жените.
- Ето две: „Бих писал за нея сонети, разкарвал бих я по света, украсявал бих я с цветя, с бижута и златни монети, но с едничката молба голяма, да бъде по възможност няма.” Ето и другата: „Щом тя е моя половина, значи втората това съм аз. Но вече няколко години, навярно случва се и с вас, изправени сме пред дилема, коя от нас е по-голяма.”
- Шопите умеят да обичат. Ти сигурно не правиш изключение от правилото?
- Я съм от ония шопи, които умират, когато обичат. Но искам да допълня, че нито един шоп не е умрял от любов.
- Малине, на какво си искал да учиш децата си?
- Я не сакам да ги уча, а да ги отучвам от някои работи.
- Често говориш за политика, коментираш политиците. Влизал си в някоя партия?
- Я не съм влизал у никоя партия и не съм пускал никоя партия да влезе у мене. А моят земляк Мите разправя, че уж бил широка душа, а пък се намъкна у наследницата на тесните социалисти. Но мене Господ ме опази, не можаха да ме зомбират и сега не изпитвам никаква носталгия по утопията.
- Накрая ще те помоля да кажеш някои от любимите си афоризми.
- Ето ги: „Превърне ли се в енергия човешката завист, човечеството веднага ще реши енергийната си криза.”; „Страх ме е да изпъдя роба от себе си, защото там ще се навре някой нов господар.”; „На гроба ми не знам какво ще никне. Дали сини китки или макове, но който в него надникне, ще види много изпуснати влакове.”