НЕБЕСНОТО ГРОЗДЕ!
Да го береш ли, да го гледаш ли, да го ядеш ли?
Грехота е само едно от това да правиш! Погледнеш ли го, не може да не ти се прииска да го скъсаш, скъсаш ли го - да го опиташ.
Но не с желанието на чревоугодник, който си пълни търбуха, а със свещенодействието на небесна птица, рееща се из синевата от изначалното време та досега, преминаваща през цялото пространство на всебитието, носеща в себе си съзнанието и всепознанието.
Ей като такава птица да смачкаш зрънце от този неистов сок, тръгнал сякаш от корена на битието и да поемеш нагоре, нагоре, все към безкрая.
Такива мисли ми минават есен под асмата в Хухла.
Лозницата пред хоремага наистина вече е на годините на най-възрастния жител на селото. Тази година не е рязана, не е пръскана. Миналата година не е пръскана, не е рязана. А какво грозде дава! Твърдо, румено зърно, завито и плътно като козя нянка.
И как на нищо не се подчинява лудата лоза, качва се, от година на година, все по-нагоре и все по-нависоко.
Тя наистина май си ги търси небесните птици. А аз, кой знае защо, не мога пак да отделя магичното, мистичното, митологичното от реалното, от мига на моето живеене.
Не мога да кротувам трайно ни в един от двата свята, ама те наистина са в диалектическо единство, и ме влудяват, въртят ме в светла въртележка: единият поражда другия, другият поражда първия.
Винаги е било така, и пак е така, откак съм се пръкнал на този свят, тук, край границата.
Благодаря ти, грозде небесно! Свалям ти шапка, с поклон доземи, че не спираш да раждаш - и все по-нашироко и все по-нависоко!
За някои си поредната асма, която трябва да смачка в тъп пластмасов бидон, да я посипе със захар, да я превари с душмански нарязани вековни бадемови дървета и фукайки се със силния градус, да излочи и тази порция алкохол. Пази, боже, от това грехопадение!
Небесното грозде е за небесни помисли. На деца - светли, невинни. На млади моми и ергени. На булки, носещи младенеца в себе си.
Небесното грозде е и за небесно вино. За храбри мъже! За хора с корен в земята и с глави в небесата!
Има ги все още! И ще ги има!