Денчо Владимиров

Българската журналистика още не е дала заслужената оценка на бившата функционерка на СДС Надежда Михайлова, която преди години, отивайки в Ловеч, за да предаде от нейния авторитет на местния оклюмал се син актив от бивши комсомолци, бе казала нещо, което бе безспорно принос за съвременната журналистика.

Тя първа приложи в историята мярката „едър кокал” за оценка на български журналист и първа патриотично се провикна: „Нахранете журналистите!”.

Но тогава тя бе казала и нещо също така знаменателно, в смисъл, че тогавашният испански посланик бил… голям седесар! Едва ли не най-големият седесар… Оле!
Да, но се оказа, че имало и по-голям седесар от него…

Най-големият седесар се оказа Иван.., не Иван Костов, а народний поет Иван Вазов!
Защото именно Вазово гневно слово бе изписано с големи букви на „паметника на Януарското всенародно въстание” в Пловдив от 1997 година - една режисирано издигната „спонтанно” от „народния гняв „грамада от камънаци и строителни боклуци.
И така народний ни поет, без някой и да го пита, послужи за “синята идея” в Пловдив:

Ето турнатият на плочата Вазов текст:

„А грамадата расте пак
Невидимо, тайно,
И камъни върху нея
Фърчат непристайно,
Че когото Бог накаже,
Светът не прощава,
Че който много тегли, тегли
Много отмъщава…”

              Иван Вазов

Само дето не бяха написали апостолите на януарската „револуция” до името на народния поет и неговата политическа принадлежност. Сещате се каква …

Отдавна вече не „фърчат камъни непристайно” върху тази нещастна дивашка грамада, тя се е стопила съвсем и тук могат да се намерят вече само по всяко време на денонощието фасове, чаши и лъжички от кафе, книжки от банички, найлонови пликове и други, даже и интимни, отпадъци от съвременния цивилизационен културен бит на пловдивчанина, еврокултурен столичанин.

Но абсурдът си продължава - “паметникът” все така, вече почти две десетилетия, турнат в близост с друг монумент на поета /срещу централата на австрийската компания ЕВН/, грози и града, и душите на хората, въпреки че в общинските наредби е казано точно и ясно, че купчините от строителни отпадъци и друга смет трябва незабавно да се премахват, а ако това не става, да се друсват глоби на нарушителите!

А докато дойде време купчината от камъни и павета да се изнесе и използва все пак някъде за пълнеж из европейската културна столица, то ясно е, че покрай “историческата” грозотия ще минават безброй гости на Пловдив, българи и чужденци.

И стреснати от срещата с нея, ще си запушват носовете от миризмите й и бързо ще отминават, стъписани от „тойзи абсурд человеческий”, както сигурно би изригнал гневно по повод на дивашката употреба на творчеството му за политически цели, народният поет…