Георги Н. Николов

Еднакви ли са трепетите на тийнейджърите по различните континенти на света? Може би - не. Защото и лика на планетарната география е много различен. В част от страните култ за подрастващите е личното развитие и утвърждаване в обществото. Интелектът, политическата себеизява, паричната обезпеченост, семейното спокойствие…

В други на първо място е физическото оцеляване сред глад, войни, идеологически и верски различия. „Всекиму своето” - гласи римският принцип, но колко трудно е да се примирим понякога с философската му категоричност…

В това ни убеждава и новата книга на Стана Апостолова - „Облог”. Сега тя ни отвежда в Сан Франциско, Америка. Където в скъпо частно училище Беатрис, Патриция и Индраил се подготвят за очаквания „утрешен” ден. С надежда да пристъпят прага му подготвени за всякакви превратности и изненади. Момичетата, наричани заради тясната си дружба „топ три”, живеят в охолство.

Достатъчно ли е то, за да ги предпази от реалните проблеми, които всекидневието ражда? Какви са стремежите на младите хора в модерното столетие и как ще ги осъществят? Срамно ли е да си беден сред богати? Кое в ценностната скала е по-значимо: високият материален стандарт или човешката доброта?

Много и вечни са въпросите, вплетени в сюжета на „Облог” - тийнейдж роман.Те се повтарят, макар формулирани различно, при всяко следващо поколение. Разбира се, отговорите също са различни. Вместени в краткия миг на нашето съществуване между раждането и смъртта. Сред приятелство, коварство, себеотдаване, измяна. В първите тръпки на интимната омая.

На любовта и доверието към ближния, или разочарованието от него. В преоткриването му такъв, какъвто е.И какъвто искаш да бъде… до теб. Докато воюваш за правото си на ярка личност - с откроена индивидуалност и безспорни морални качества. Без значение от цвета на кожата и моралните догми в консервативното семейство.

Книгата на Стана Апостолова ни въвежда в света на подрастващите динамично, с постепенно разширяваща се перспектива на разказа. И с вярно преценена дистанция между възрастни и деца. Вградена ненатрапчиво между очакванията на родителите и мечтите на младите хора. Съзряващи за бъдещето си едва сега: някак неусетно за най-близките, понякога - в искрите на личностен бунт.

Или в интерпретация на собственото „аз”. Когато болестта на Сара търси разбиране и съпричастност за тежкото страдание. И съзнателната жертва на Натали, загърбила успешна сценична кариера. За да има детето й бъдеще, непомрачено от трусове и тъмната сянка на Джими.

Останалите герои на „Облог”- Стю, Кент, Джеръми… Мастер, директор Санчес, Линда Скот, Арни и пр., допълват сложния пъзел на контактите между хора от различни възрасти, граждански позиции и нравствен светоглед. Между убеждението, че познават живота и правилните посоки в него - при едните. При другите - вярата, че съществуването в утвърдени норми и канони не е самоцел.

Защото мислещата личност ще се надгради върху тях, допълвайки с интелекта си потребностите на обществото. Заложената в тематичния подтекст интрига, майсторски подсилена с динамиката на ярки сцени и неочаквани събития, разкрива психологическия модел на новите поколения.

Вече осъзнаващи, че съществуват и че са обичани длъжници на своя свят. Всички заедно - да го усъвършенстват за себе си и на свой ред - за бъдещите си деца. И поотделно: според ориста, която трите парки са прошепнали в мига на раждането им.

Споделеното по страниците е картинно и увлекателно. Романът се чете на един дъх и оставя в съзнанието ни впечатления за съпричастност. Това усещане се допълва от „американската” сцена, върху която се развива действието: пластично, осезаемо, убеждаващо в правотата на внушенията си.

„Облог” е творба, предназначена за хора и от други възрасти. От нея лъха свежестта на неподправената магия, наречена „живот”. Така авторката дарява и насс усещането, че все още ни има за света…

ЕПИЛОГ С ВЕХТИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ОТ ПАРКА, ДОСАДНИ И НЕНУЖНИ - няма да цитираме думите на Пенчо Славейков „докле е младост, ах, докле е младост!” Нито ще мъдруваме какво остава след безнадеждно остарялата, тленна плът. Хвърлени в печката снимки с усмихнати лица, забравени и изтрити от паметта. Надупчено трамвайно билетче, запазено неясно защо.

И нафталинени дрипи, украсяващи за вярната си служба близкия контейнер за боклук. Тогава, какво да правят новите люде, щом смъртта обезсмисля всяко човешко начинание? Уж?

Да дишат, да дишат и пак да дишат с пълни гърди тревожно-сладките, мамещи, зовящи аромати на живота. Нека им се подчинят с радостно, мъдро непокорство и поемат по пътища, върху чиято гръд още никой не е стъпвал.

Мисля, че това е посланието и на Стана в романа й „Облог”. Ако е така, без колебание се подчинявам на томителния му зов. Макар че, признавам с ръка на сърцето: май късно го прочетох. Впрочем, не! За глътка живот никога не е късно…