АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев

Не губете надежди - няма кой да ги намери.

Не можеш да станеш Сизиф по инерция.

Гледам да не виждам глупостта, но го правя през пръсти.

Сатирата е и философия срещу философстването.

За любовта се пее много, защото не е за разправяне.

Вярвай в доброто начало - вижда му се краят.

Повечето от свещите пред олтара на истината са погребални.

В престоя на земята винаги има нещо стоическо.

Дори всичко да е безсмислено, трябва да се преосмисли.

Някои приличат на балони - живеят надуто и умират бомбастично.

Днес Сизиф би бил собственик на каменоломна.

И обратите са част от необратимостта на живота.

Историята не помни дървен философ да е хващал гората.

Повечето хора живеят без тръпка - замества я спазъмът.

Човекът е венец на природата, обвит в хамута на смъртта.

Ваденето на душата не доказва, че тя е материална.

И до днес не измихме чашата на търпението от целувката на Юда.

Трагедията не е в гроба, а в невъзможността да бъде запълнен от човешката мисъл.

Без дълбочина широките възгледи са само разногледи.

Духът воюва с тялото, докато мине неговата граница.

Най-голямата тежест е да вдигнеш въстание.

И да не обичаш крайностите, след като си се родил, трябва да умреш.

Не всички мисли, за които умират хора, са безсмъртни.

В болни епохи летописците трябва да са особено здрави.

Пътят на ехото доказва, че е трудно да останеш на връх.

На колене пред безсмъртните най-трудно издържат свикналите да превиват гръб.

Истината е в реда на нещата - но на кое място?

Понякога неподкупните ги наричат евтини.

Не е голяма утеха, че след изчерпване на търпението остава нетърпение.

Как можеш да цениш мига, като не знаеш кога свършва?

Уж сме гости на земята, а сме натоварени с всички задължения на домакини.

Краят на света ще е свят на необединените крайности.

Абсурдът е обратната страна на лъжата, но без да е истината.

Някои истини са толкова страшни, че не забелязваме тяхната красота.

Една идея се прегръща най-силно на прощаване.

Смъртта е зло срещу недостатъчността на доброто.

Всичко свършва в земен план - дори страхът от свършека.

Щом човекът е направен от кал, коренът на злото се храни от земята.

Крайността е толкова разтегливо понятие, че може да мине през много нови начала.