Кънчо Великов

Из „Дъждовен рефрен” (2014)

***
Животът -
от цвят
до плод.

***
Вятър в тополите,
мравки в пръстта -
пролет.

***
Топола -
игла забита
в коприната на небето.

***
Теменужка -
усмивка
в ланшната шума.

***
На прозореца мушкато.
Къщата
с китка закичена.

***
Върху розата
капчици роса -
сълзите на Богородица.

(по Ат. Рубчев)

***
Ще се преродим.
Ще съм пчела,
а ти - вишнев цвят.

***
С разплетени коси
върбите се оглеждат
в реката.

***
По петолинието на жиците
лястовичи ноти -
свири вятърът.

***
Лястовичи опашки
режат атлаза
на небето.

***
Отлита птица,
след нея за сбогом
вейка помахва.

***
Влизам грешен
в зеления рай
на градината.

***
Облак.
Гърмя, фуча
и се разплака.

***
Лято.
Ни лъх,
ни дъх.

***
Пожъната нива.
Щъркели.
Лятото се готви за път.

***
Цветята -
очите
на Бога.

***
Небето -
синя шапка
върху гората.

***
Слънчогледова нива.
Главите наведени -
зрялост.

***
Лястовици на жицата.
Натежават, натежават…
Натъжават ме!

***
Падна лист.
Дървото потрепера -
болка.

***
Осиротяха клоните -
листата
легнаха до корена.

***
Гроздови зърна -
капки пот
от труда на лозаря.

***
Над ширата
мушици -
пиянство до смърт.

***
Слънцето разлива
виното на залеза -
наздравица.

***
Вятърът разсипа
шепа злато
и отмина.

***
Капят листата.
Стъпвам върху злато -
по-богат от Крез.

***
В тишината
между две капки
слушам вечността.

***
От север на юг
прелитат ятата -
отиват за пролет.

***
Сняг.
Под небето -
пух от ангелски крила.

***
Дим над комина -
въздишка
от огъня.

***
Зимен трамвай.
Дремеща старица.
Топлят я спомени.

***
Кокиче
проболо снега -
смелост.

***
Слънце грее.
В огледалото на снега -
небе.

***
Мъдростта на залеза
преродена -
изгрява ден.

***
И душата се уморява
да размахва камшика
над слабата плът.

***
Зли нрави
в зло време -
отместихме камъка.

***
Нощ.
Вдишвам - издишвам.
Сънувам хайку.

***
Посадих дръвче -
посадих гнезда
за птиците.

***
При приятел -
ръцете празни,
сърцето пълно.

***
Не тръгвай в път,
по който не можеш
да се върнеш.

***
Мостът
стъпва на пръсти
през реката.

***
Проходих
по тъканите черги
на мама.

***
Старият мост -
колко ли съдби
е пренесъл?

***
Камък. И в камъка -
думи, от които
полазват тръпки.

***
Пет пръста -
различни,
но твои.

***
Качвам се
и знам, че трябва
да слизам.