Иван Д. Христов

Завидна е творческата активност на писателя Георги Стоянов, който продължава да радва читателите с нови литературни творби. Най-новата му книга „Паметта на сърцето” можем да определим жанрово като художествена мемоаристика.

Майсторът-белетрист, автор на повече от двадесет книги с романи, повести и разкази, отново остава верен на нравствено-естетическите си виждания и художествено-творчески търсения от предходните произведения.

Книгата за „видяното и преживяното” от писателя се чете увлекателно заради богатото си съдържание, оригинална композиционна рамка и лаконичен езиков изказ. Авторът ни връща назад във времето, за да ни покаже паметни събития и запомнящи се личности, с които е свързана не само неговата житейска и творческа биография, но и културния живот на Пловдив.

Освен мемоаристика, произведението съдържа в единна сплав белетристика,есеистика и публицистика. Самият Георги Стоянов го е казал: „Писателят трябва да бъде като манастирска чешма, като извор - да тече, да пои хора и треви. Колкото повече жажди утолява, толкова по-свежи и силни са дамарите…”

Безспорно авторът натрупал солиден житейски опит има какво да каже на днешния читател и знае как да го каже. Сладкодумно мемоаристът ни потапя в своите съкровени спомени и с изповеден и съкровен тон ни кара да бъдем съпричастни към изживяното, и изстраданото от него.

Припомняйки си своя творчески път, той прави болезнена равносметка на миналото и настоящето. „Паметта на сърцето” е искрена, носталгична и лирична книга, която ни увлича и покорява със съдържанието си.

Авторът разкрива интересни и запомнящи се случки и събития, свързани с литературния и културен живот на Пловдив за над половин век време. Професионалната му биография на учител, журналист, дългогодишен редактор в ДИ „Христо Г. Данов”, работата му в Окръжния съвет за култура, на главен редактор на в-к „Димитровско знаме” и заместник главен редактор на списание „Тракия”, му дават възможност да участва активно през този период в културния живот на Пловдив и бъде негов жив свидетел.

Георги Стоянов черпи живителна сила от близостта до природата и тракийския чернозем на своето родно село Конуш, затова и спомените за детските и младежки години, за рода и най-близките му хора са трогателно чисти и вълнуващи. Писателят, преминал през много препитания, неволи и оскъдни радости е свидетел на преходни и усилни времена.

От дистанцията на днешното време авторът се стреми да направи обективна оценка на миналото, да отсее зърното от плявата, да порицае и заклейми лошото и покаже доброто и градивното, което надживява времето и ни дава духовна опора за бъдещето.

В мемоарното си повествование Георги Стоянов разказва увлекателно за приятелства и предателства, за творческа колегиалност и нечисти сделки , за трагични и комични случки с писатели и колеги. Едни от най-вълнуващите и увлекателни страници в книгата си той посвещава на свои събратя по перо, които са изиграли решаваща роля за изграждане и утвърждаване на богатия и специфичен културен облик на Пловдив.

Пресъздава запомнящи се епизоди и изгражда сполучливи литературни портрети, свързани с личните му впечатления и приятелство с творци като писателите Николай Хайтов, Светомир Бабаков, Яко Молхов, Георги Алексиев, Емил Калъчев, Янко Добрев и художника Здравко Захариев.

Самият Георги Стоянов е един от тях. Познавайки ги от близо, авторът се спира не само на техните творчески постижения, но и на характерът, постъпките им, на тяхната гражданска позиция в обществото. Затова имената им според писателя са заслужено „вградени в живо дело”.

Георги Стоянов отговорно, реалистично и с чувство на болка и непримиримост разказва за наболелите проблеми на българина в бързо променящия се свят. Това е изповедна и запомняща се книга на писател оставил трайна литературна следа във времето и сърцата на читателите.

Пъстрото разнообразие и стремеж на автора да обхване и разгърне литературния процес в Пловдив за такъв голям период от време, прави книгата „Паметта на сърцето” като ярък калейдоскоп.

Тя е еднакво вълнуваща за читателите от по-старото и по-младото поколение - при първите, за да си припомнят позабравени личности и времето, на което са свидетели, а при вторите, да опознаят някогашният колоритен пловдивски литературен пейзаж.

Книгата подбужда не само нашата любознателност, но ни прави и съпричастни към личността на писателя и неговия творчески труд, подвластен на времето и човешките страсти.

Георги Стоянов няма претенцията да пресъздаде цялостната картина на литературния Пловдив от близкото минало. Голямата му заслуга обаче е, че попълва тази празнота с ярки и запомнящи се багри и цветове, а дори само това си струва усилието, за което читателя ще му се отблагодари по достойнство.

Георги Стоянов - „Паметта на сърцето”, ИК „Хермес”, 2015 г.