Ботьо Савов

Посърнали грани се свеждат злочести
над лунни алеи, потънали в сън,
за пролетна радост, за пролетен блян
отпадат и шепнат забравени вести.

Две сенки минаха под златните клони.
Сърцето прониза невидим кинжал -…
ах, кой ли въздъхна и чело оброни -
и глухи алеи изпълни с печал!…

Тук някой се моли с вечерните струни -
и много незнаен, и много познат…
Тук някой, напуснал световните грижи,
живее в мълчанье: печален мой брат.

1913