КЪДЕ ОТИВАШ, БЪЛГАРИНО?
В това кърджалийско време радиото ти поднася за утеха, българино, световни хитове на чужд език. И ти се умиляваш, зер децата ти през океана слушат същите. Облечен в дрехи втора употреба, в дънки турска кройка и избеляло яке „Адидас”, киснеш в кафенето и ловиш мухи, зяпнал синия екран, по който върви „Стани богат”.
После, уморен от мечти, тръгваш нагоре по магистралата, която води надолу и, полузрящ - полусляп, гледаш пустеещите земи на дядовците си.
В далечината някакъв мъжествен монах крачи срещу тебе. Да не е Паисий, питаш се, който „обикаля още // и проверява българската кръв”? (б. а. - Евтим Евтимов)
Какъв ти Паисий, каква ти българска кръв, каква “История славяноболгарская”? Та нали един напорист президент с китара реши, че Паисиевата история не ни върши работа в глобализацияата и трябва да я пратим там, откъдето е дошла.
Нарочни, добре платени и подковани мисионери глобалисти „обогатиха” майчиния ти език с англицизми, за които той има напълно съответни думи. На Коледа децата ти пеят не „Тихо се сипе първият сняг”, а „Джингъл бел”, детските градини, доколкото ги има, ще се пръснат от „Happy Birthday”. Гигантски МОЛ-ове трупат милиони, продавайки за Хелоуин хиляди вещерски маски, чудовищни зъби, комплекти дълги носове, бради и нокти, та дори и брадви!!! Агресивно възпитание от най-млада възраст на достъпни цени!
По детските маратонки са изрисувани сцени от Кама сутра!!!
Политика и бизнес. Толкова.
Телевизия, филми, радиопрограми, театър, афиши - комерсиално подражание!
СЕМ?! Широко затворени уши и очи. Човекът с папионката е… пионка.
Един наивник на средна възраст отне от ефирното време на генералния директор на БНР с въпроса защо в Австрия не е чул по радиото нито една българска песен.
Наивникът провокираше.
Силният на деня манипулатор, срещу който половината от журналистите в радиото с право протестират, се изсмя цинично и заяви, че Австрия си има „много валсове” и не й остава време да пуска нашите песни.
Новоизлюпени професори и доценти се произнасят от високи трибуни, че викът SOS за българския език, тоест проектозаконът за езика е плебейска измислица на престарели хора в стил Балан. Без да допускат дори, че авторите на проектозакона знаят по 6-7 езика.
Министерството на образованието проектира скандално заличаване от литературните програми на класици като Ботев, Вазов, Алеко Константинов и мн. др. за сметка на „нови” , неутвърдени от времето автори.
Нещата излизат извън контрол!
Немарата към майчиния език е предателство!
Епидемията като свински грип пълзи от парламента, културното и образователното министерства, катедрите за висше образование и подопечните им инстанции все по-нъвътре, в самата езикова плът. Сивота и пластмасови клишета!
А ние, българино? Наобиколили партийните си лидери:
„Режеме” лентички!
„Пилееме народна пара”!
„Лъжеме” хората, че подобряваме с два лева благосъстоянието им.
„Кроиме” на акълите си шапки!
„Ходиме” по ръба!
„Чупиме кръстове” пред ЕС!
„Биеме“, полудели, децата си до смърт!
„Правиме” гонки и самоделни бомбички!
Неудърживо „ме-каме”!
Българино, който не знаеш ударенията в майчиния си език, определителния член „та” за имената от женски род и още много правила, щом се готвиш да ставаш фактор, мини поне един курс по правоговор! Като станеш сутрин, попитай съседа си по човешки „Как си?”, а не на развален американски „Добре ли си?”
Малко от децата ти останаха тук. А те са като млади кончета. Младите кончета търсят да пият чиста вода, а ти, стар товарни биволе, свикнал вече с мръсните локви, не ги тикай към тях!
Езикът ти е заприличал на излязла от коритото си река, която влачи всякакъв нанос, гъста кал и отломки от потрошени мостове, по които си минавал някога към своята история, към своя род и корен, към своите истини.
Кажи на водачите си, които най-безочливо се наричат „играчи”: „Стига с тази „феър плей”! Искаме честна игра!
Къде отиваш, българино?
Опомни се!
