Миглена Георгиева

НИШКИ ОТ ХАРМОНИЯ И КРАСОТА

Не разбрахме ли -

ще спасим себе си,
планетата,
нравствената идея на живота,
който живеем…
ние, микроскопично малки прашинки -

вселени…,

разделящи се на неразделими сталактити
и сталагмити
в неизбродния космос…
Не разбрахме ли? -
казах си -
и написах буквата „и” като нишка за стих,
който ме задържа…
Там аз - паяче златно - още вися - в светлината…
и внимавам

да не наруша хармонията…

ЖАЖДА

Онези храмове, които
никога няма да намериш,
онези птици, които
никога няма да докоснеш…,
съществуват…
И слава богу, това е смисълът
да те има в безпределния
и неизчерпан свят…