Генадий Велчев

Май ще ни се случи, ако продължаваме да сме живи и да си мълчим, т.е. да сме мъртви, защото ние сме писатели и мълчанието за нас не е злато, а смърт.

Крадат, отмъкват и заличават златното слово на българската литература, гениите ни, гениалното им наследство: Ботев, Вазов, Вапцаров, и го продават на забравата за сребърници, разбира се и за малко време на власт, от която ще изкарат и повече, а ние си мълчим.

Съсипаха и държавата, и народа ни, сега искат да му вземат и светлината в душата - пак ли ще мълчим.

Какво оскърбление за народния поет и за народа ни - да скрият Вазов с неговата “Епопея на забравените”, “Опълченците на Шипка”, да избодат и едното око на този народ, с което цяла България вижда и децата му да раснат слепи за народ и Родина.

Пак ли ще мълчим?

Нашето слово сега е нужно да се чуе в София, по улица Раковска до дома на Иван Вазов, оттам до Президентството по жълтите павета на Руски до Светия Синод и патриарха Неофит и до гроба на Иван Вазов до “Александър Невски”.

Да свика управителният съвет на СБП извънредно общо събрание и да извървим тоя път на гнева и достойнството на свободни и честни хора пред съвестта си. Посегнаха и на безсмъртните.

Нашата Шипка не е нито толкова нависоко, нито толкова надалеко.

Архангеловден

8.11.2015