ЗА КОВАЛЕНКО ОТ ГОЛИНЦИ - БЕЗПРИСТРАСТНО, С ИЗОБИЛНА ОБИЧ

Боян Ангелов

Дарбата на Юлий Йорданов да разказва увлекателно, мъдро и точно за миналото на своя роден край и за неговите личности отдавна е известна на българските читатели. Още в книгата си „Северозападната литературна нива”, излязла през неспокойната 1989 година, авторът се спира на хора, явления, събития и процеси, които съдържат квинтесенцията на творческия процес, завладял регион от България, богат с неоценими литературни таланти.

В книгата „Коваленко Петков - хронистът на Голинци” отново проличава талантът на Юлий Йорданов да рисува точно, ярко и с худо жествен замах картини от отминалото време, възкресено по начин, присъщ само и единствено на хора, които владеят силата на думите.

Ломското село Голинци отдавна е квартал „Младеново” на аристократичния дунавски град Лом. Преселници от пожарищата на Чипровското въста ние създават край Дунава нови домове, защото не искат да бягат в далечна чужбина, а остават по-близо до родословните си корени.

Тези непокорни българи участват и в различните социални и национални колизии - войни, въстания и метежи. Голинци е родно място и на талантливия български поет Цветан Илиев, с неизчерпаемо вдъхновение възкресяващ страници от историята на българското любородие.

Героят на тази книга е Коваленко Петков Филчев (1880-1962) - политик, учител, читалищен деятел, краевед… Той е сред членовете на ломския социалдемократически кръжок и сред основателите на голинското читалище „Събуждане -1898″, чийто председател е бил повече от четиридесет години.

Трудна и неблагодарна съдба има този български родолюбец. Бие се геройски в Балканската война, защитава жертвите на фашисткия терор пред двадесетте и четиридесетте години на миналия век, а по-късно комунистическата власт го обявява за неблагонадежден заради социалдемократическите му идеали.

Ала нищо не може да помрачи неговата всеотдайност в защитата на истината, която никога не е принадлежала на властниците, а винаги - на обикновените и отрудени хора.

Юлий Йорданов успява да изгради образа на Коваленко Петков не с дидактически умозаключения, а чрез безпристрастния език на фактите. По такъв начин пред нас възкръсва човек с интересно име и с още по-интересна съдба.

И животът му би могъл да послужи за пример как се отстояват национални идеали и как обичта към родното място израства до обич към Отечеството.