„ВСЕКИМУ СВОЕТО…“
С тази извадка от римското право нека зачеркнем в календара поредните общински избори. Заедно с референдума за електронното гласуване, родил толкова брътвене „за” и „против”. Бюлетините вече са пуснати, преброени от когото трябва и отчетени. Предварително, пак пред когото трябва.
Така се спазва утвърдената традиция да няма изненади по апетитните управленски етажи. Рутината си каза думата и сега. Най-достойните кандидати: умни, предани, неподкупни икони на българската демокрация, са на власт. С основна цел - да продължат бурното процъфтяване на родината сред най-развитите страни по света.
Все така да текат през безлюдните села и смачкани градове липсващи реки от мед и мляко. По гащите на верния електорат кръпките да стават все по-ярки и конфузно големи. Нещо като визитна картичка, когато ровят в кофите с боклук. А Терминал 2 на столичната аерогара да получи огромно разширение. Така заминаващите в странство няма да се блъскат и ще има място за всички. Да-а, щедрите обещания ще станат реалност. До следващите избори, разбира се.
Когато оцелелите от глад, стрес, рак, инфаркт, инсулт и битова престъпност отново се дотътрят при урните. Злите езици съскат, че резултатите са нагласени, но това не може да е истина. Че в изборната „надпревара” участваха и криминално проявени примати с висящи присъди. Че преди балотажа кандидати бяха заплашвани с бой и терор над семействата. Че пак играха много пари вместо загубилите актуалност кебапчета. Злостните хулители намекват, че имало и стъкмистика.
Но победният вой заглушава всичко. Заедно списъците на 5-6 хил. концлагеристи - членове на софийски секционни комисии. Натъпкани в зала „Арена Армеец” за отчитане на местните резултати и като бонус - за умирачка без време. Защото в продължение на безкрайни часове са държани под ключ. От ужас и отчаяние са крещели „убийци” и „оставка”. Писали са по стъклата „помощ” и номерата на мобилните си телефони, но не са трогнали железните шефове.
От името на които високопоставена дама нарече „политическа постановка” всички случаи на припаднали, на клаустрофобия и хипертонични атаки, на бременните жени в криза и пр. За лошата храна, неосигурените легла и други още пропуски, не говорим. Странно, че за неволниците от столичния Бухенвалд, част от които съдят България в Страсбург заради мъките си, е нямало газова камера. Но, здраве да е - до идните избори ще се уреди. Важното е, че изгазихме някак из политическите си калища.
Какъв извод може да се направи? „Пременил се, Илия, погледнал се - пак в тия”. Ясно е, че и след изборите у нас всичко остава по старому. Пак няма да има промишленост, нито стратегически инвеститори, селско стопанство. Здравеопазване с човешко лице, социална сигурност, патриотично образование, достойни старини. Реформите отдавна са в мазето на Министерския съвет и споменаването им прилича на брадат виц. По никакъв начин не ще се изкорени корупцията. Нито законите ще служат на обществото. Няма как да се спре демографската трагедия. И ако още има наивници, че все пак ще се променим към добро, плачат за лекар-психиатър…
Нека ни настръхнат опадалите косми по главите, като прибавим данни от най-новата статистика. „Над 5,8 млн. българи преживяват всеки месец без необходимите средства за нормална издръжка - 560,81 лева, отбелязва вестник „Труд” - Това сочи анализ на потребителските цени и издръжката на живот през третото тримесечие на годината, изготвен от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Данните показват, че 2,3 млн. души живеят в крайна бедност, с доход от 295,41 лева месечно. Доходите на останалите над 3,5 млн. българи лавират между крайната бедност и нужните за нормален живот 560,81 лева.”
Други източници твърдят, че официалната средна заплата у нас е 879 лв. Но официалното извън София се трансформира в правилото „вземай, каквото ти дават” и „като не щеш, много ти здраве, други чакат на опашката”. Става дума за 250 лв., за 300 лв., за 400 - 450 лв. Подобен доход е смешен и практически нищо не покрива. Все повече расте броят на „работещите-бедни”.
Минималната заплата от 420 лв., влизаща в сила от 1 януари 2016 г., е нещо като букет за живи покойници. А двата лева, с които се увеличават детските надбавки - откровена гавра и за децата, и за смачканите им от безизходица родители. Е, кой има моралното право да укорява българите, че търсят щастие зад граница? Че не искат най-хубавата част от живота им да изтече в мизерия и празни обещания? Никой. А ако все пак се намери такъв, той е просто демагог с двойна гуша и пълни джобове. И няма място сред отрудения ни, добър, хрисим, ведър народ. Нито са нужни безбройните партии, чиято несговорчивост, алчност и проклетия са нарицателни за нещо гнусно и излишно. Нито тиражираните президентски глупотевини, че сме сред водещите страни в покоряването на Антарктида - не сме ти, байно, пингвини. Не е ли по-важно и страшно, че сме челници по ранна и всякаква смъртност? По брой гладни деца, неходещи на училище?
Какъв спад на безработицата бълнуват купените медии и социологически агенции? Каква борба с наркотрафика, контрабандата и сивата икономика? Страна като една човешка длан, а на гърба й - планина от проблеми. Почти всички решими, ако има политическа воля. Няма. Трябва да ни бъдат гарантирани човешките права, а всички наши искания се сблъскват с надменно мълчание.
Чувал съм, че каквото повикало, такова се обадило. А още - че всяко прекалено нещо е вредно и който много страда, много отмъщава. Вярно, у нас няма промишленост, но шамарена фабрика за заслужили калпазани все ще можем да стъкмим…
Впрочем, и да се занимаваме със статистика, и да молим някой да ни влезе в положението - все тая. Няма защо да зовем и неволята - тя е на Малдивите. С апатията и робското си търпение сме я докарали дотам, че ако Левски възкръсне, ще ни заплюе в жалните физиономии.
Трябва да знаем,че нито децата, нито старите ни родители, нито истинската, а не днешна „България”, ще ни простят блатото, в което ги вкарахме. Със страха си и с апатията си не заслужаваме прошка. Нито даже въздуха, който дишаме по родните полета. Все още незамърсен, представете си, с данъци, берии и дребни политически щения…
