Мартен Калеев

Нямам никаква идея кой тарикат или циник е измислил фразата, че ако обясняваш - обиждаш. При това да си обиден при днешното състояние на нещата в държавата и в света си е направо комплимент. Спукват ни от обяснения! Облъчват ни с обяснения! По всякакъв повод, без повод, ей така, за спорта.

Колкото по ни обясняват, толкова по-съмнително става. А обидата расте! Направо изкрейзваме! И на никого от обясняващите не му пука за мнението ни, защото срам си нямат. Искаме да изкрещим „Стига! Не сме глупаци!”

Но мълчим! Къде да изкрещиш? Кой ще те пусне да крещиш, най-вече някакво си „Стига!”. Това вече е дежа вю. Площадите не се оказаха ефективни - покрещиш, повикаш, поподскачаш и това си е. Битият бит, за другите… както се е случило!

Виж, друго е да се докопаш до силна медия. Хайде, нека да не се обиждаме с излишни обяснения за медиите и господарите им - виж, там можеш да се изкажеш с апломб, да изплямпаш, да се държиш като долна никаквица, да направиш скандал, да си дърдориш. Можеш, ама друг път.

За там … е с пропуск - пачка с пари, на която като стъпиш и можеш да погледнеш през прозореца на седмия етаж. На телевизия, радио, вестник, ПР агенция, печатарски комплекс. Бардакът, който ще видиш, е шокиращ! Но и очакван. Двадесет и пет години го гледаме, вече го дават и на ниските етажи. Подготвени сме да не се шокираме.

Почвам да усещам една гордост, че сякаш съм …древен римлянин. Корупция от „императора до роба”, извращения на нрави и страсти „в сената”, на улицата, в … Абе къде ли не! Плюс гладиаторски игри, които решавали изборите. По-жестоките и по-кървавите правели сатрапът любимец на тълпата. Пардон, на народа, който ще гласува „За”. Аве! Отново някой стреля, убива, граби, безчинства. Не само по улиците, а и в домовете ни. Нищо развлекателно, нищо утешително…

Мразя, дето все още мога да чувствам. Следователно съм свободен и да мисля. Емоционално! Както казват в едно шоу „Не правете това сами в къщи!”. Престанете да чувствате и мислите. Карайте да върви! Докъде ли? Няма значение, само да върви. Когато си се наканил да скочиш в пропастта, едва ли ти пука какъв е релефът на дъното. При това те насърчават…

Няма нищо в мен, което да го няма у другите. Няма нищо от другите, което да го няма у мен. По принцип! Тук едва ли някой се кани да възкликне „Еврика”. Тогава защо се чувствам индивидуално оскърбен, прецакан, унизен, безпътен, низвергнат от държавата си и нейните файтонджии? Защо се страхувам за бъдещето на децата и внуците си?

Историята си отмъщавала жестоко на ония народи, които с ентусиазма на проститутка се хвърлят в обятията на първия срещнат политически шарлатанин. Познахте, Маркс го е казал! Не иде да го наречеш глупак и да го подминеш. Ама то какво излиза, народът ни - половината от шарлатани, другата - от проститутки, така ли?

Иначе досега да са се свършили и едните, и другите. А те се самопроизвеждат, унаследяват. Предават си щафетата и заветите. Не идеологии и политики, а потомствен занаят от поколение на поколение. Между политически джебчии. Пребъркаха ни и джобовете, и душиците, заселиха ги с празнота. Отчайваща, смразяваща, в която потъваш като в тресавище. А те еволюират. Заедно с ламтежа.

Гаден извод. Не се наемам да го защитавам или аргументирам. Изчерпан съм откъм ентусиазъм за подобни опити. Пък и редица нобелисти вече декларират отказ от човека и човечеството изобщо. Натъпкан съм със съмнения до козирката, че каквото и да направя, то има някакъв смисъл.

Скептицизмът и съпротивата на здравия разум срещу очевидния бандитизъм на прагматичната парвенющина, на крадливата сръчна посредственост ме ерозират. Като наивник в напреднала възраст, поразен от синдрома на литературно-философско-речникова пристрастеност, отказвам да вярвам! За вярване ли е, че да си по-известен и по-благоденстващ от хилядите себеподобни е признак на човешко… оварваряване?

Още неприключили трудовата си кариера и вече ни превръщат във фосил - безработен, безперспективен, ненужен, отхвърлен с печата „личностна неприложимост” в съвременни условия. Номерче в нечия чиновническа папка. Декор на поредния политически водевил, написан от калпав сценарист.

Отхвърлени сме много преди да се залутаме в криволичещите пътища към разцвета на капитализма, които уж те изваждат от кошмара на тоталитаризма, а те потапят фатално в утопията на демокрацията. Не съм си и мечтал да се сбъдне Байроновата „диктатура на негодяите”. Ама се сбъдна!

От живота ти не е останало кой знае колко. Само парченце време, колкото да осъзнаеш, че светът може би изобщо няма добра репутация, че надеждите по него са били повече плод на зрителна илюзия, отколкото на човешка логика и емоционална поносимост.

Едва ли някой изследовател ще те включи в своите изследвания или мемоари, от които „възхитително талантливо и академично мъдро” да се направи изводът - ти не си бил кой да е, ти си бил Човек! Не са измислени дори „счетоводни и статистически записвания” за такива, чиито кръв и жизненост са погинали в името на …някакви си национални каузи, образование, култура. Духовност! В безплодни опити за опазване на човешкото достойнство - лично, и това, на ближния!

Служебно ще бъдеш отнесен към графа „наивници”, охулени по адвокатски ловко от безчинстващи мошеници с обоснованата логика на фантомната историческа неизбежност…

Може би психиката на проститутката много си пасва с тази на мошеника и от това съжителство ще се роди едно щастливо и успяващо поколение, нова династия от безцеремонни и алчни безродственици?!? От уродчета, генно модифицирани, без добродетели, лустросани, зализанички, кръвожадни към народа си.

Скоро и това няма да има значение, защото след години спомените ще повтарят фактите, но ще пренебрегнат болката! Нашата болка! Нашата съпротива! Нас самите! Фантомната историческа неизбежност обикновено изтрива драмите и злодеянията заедно със самия потърпевш. За да ги замени с нарцисизма на големия град, предназначен главно за окото, но отреждащ неприлично оскъдно място за скромния портфейл на теб, човека-анонимник, презряния плебс.

По иронията на неопровержимата, но също така историческа необходимост, от нас няма да има и помен. Като при перфектното, перфидното убийство на сатрап.

Закотвени между бездушието и формализма, сами залутани в себе си, вече не очакваме да стане чудо. Тревожим се за работата, за дома си, които са ипотекирали дори обяда ни. Не се трудим за могъщ автомобилен, финансов, държавен концерн, защото тъдява е непривлекателно и безперспективно за тях. Не сме се родили с късмет на крупни наследници. Не сме част от мафиотски политически кръгове. Кои сме всъщност?

Ние сме …хипнотизираните от времето. Изчерпали сме всичките си съпротивителни сили пред чумата на самопризвеждащата се по напълно законов ред мизанатропия на политиканстващата върхушка.

Страната ни се разпада, градът ни вече не е аристократично възтъмен мегаполис с безкрайни светски изкушения, а резките шокиращи проблясъци на неоновия разкош, на билбордовете, на транспарантите излъчват шизофренни послания.

И сред тях човек не се чувства в безопасност! Според фармацевтите има около двадесетина лекарства, които ни действат възбуждащо, и няколко стотин, които би трябвало да ни успокояват, да ни приспиват, да притъпяват сетивата ни.

Остава само някой да дръпне калема и да направи простичка сметчица - кому е угодно да живеем като луднали сомнамбули, бродещи в гибелната мъгла на делника? А през това време, докато излезе наяве сметката, пийте си успокоителните, приспивателните и прочие хапчета. Редовно… Ако оцелеем до после, ще споделим преживяванията.

Какво се случва с такива, които дръзват да се опълчат, да изразяват несъгласия? Дали изобщо има смисъл да не си съгласен? Посей съмнението в човека и той сам ще стъпче своите ценности, а храмовете и свещените камъни на вярата ще рухнат сами. При това не след дълго! Какво идва след нашето несъгласие? Историята помни един универсален лек срещу несъгласните и пърхота - гилотината. Сега системата е много „по-хуманна” - наказва те с отчайващо съществуване, с вегетиране, с презрение, с анонимност.

Освирепяване, което те трови. Отрежда ни атомизация - щеш-нещеш - и си сам, низвергнат, отхвърлен, пренебрегнат, съсипан. При непрекъснатото напомняне, че не си направил нужното, че си сгрешил, че непрекъснато си грешил в житейския си избор. Некадърен да си планираш бъдещето. Че всъщност… нямаш такова, защото… Така че …сам си си виновен.

Няма никакво значение нито потенциалът ти, нито честността ти, нито скъсаните нерви в защитаване на каузи. Не си се вписал … в абсурдността на всичко, което ти отнема дъха. Което те изпепелява. И някой ти подвиква отдалеч, анонимничко, иззад ъгъла, в сумрака - така ти се пада!

Кое - би попитал? Няма да ти отговори. Но ако случайно този трол го засечеш да говори за житейските несправедливости, той разпалено ще изтъква някои от твоите аргументи. Магазинерът ще се оплаква от администратора, администраторът - от доктора, докторът - от автонекеджията, автотенекеджията - от грабливия туроператор.

Кръгът на прецаканите се затваря някъде. И всеки пищи, че е прецакан. Според позицията. Житейски кръг на всеобщо надцакване и прецакване. Само дето най-горе стоят… тия, дето сами ги слагаме там. Демокрацията не е най-доброто, но нищо по-добро не е измислено. При нашенската, домораслата демокрацийка поне е ясна йерархията на прецакванията! И на прецаканите.

Какъв е смисълът да възразяваш срещу лигавите филми и натрапливите до непоносимост реклами, чрез които богаташите и парвенютата, гангстерчета от по-голям или по-малък калибър, се превръщат в единствен и естествен център, в занимание, в зрелище… за бедния, за необразования, за несъпротивляващия се и за съгласния.

Повечето от зяпащи екрана не проумяват, че едва ли те някога ще вземат участие в разкоша, в харченето, в еликсирите на лукса, че са обречени на много по-кратък и съсипващ живот. Заглавичкване чрез мелодрами, блудкавости, дърдорене, примитивни саги. Думата е от народа.

Нали трябва да се залиса електоратът, да забрави, че със страшна сила се задава най-ужасното неравенство - неравенството в здравето. Разликата между смъртта и живота! Дори да има някъде лечение, то ти едва ли ще можеш да си платиш! Забрави за държавата! Та тя отказваше лечение на деца и на млади онкоболни, а ти си в графата на безперспективните. Не е срамно да си беден, срамно е …да си евтин. Къде се буташ?!?

Дезинтегриране на нацията чрез парично-стоков патос, заченат и произведен като бройлер в лоното на политическата проституция и партизанщина. Защото дезинтегрираните личности лесно се подреждат в пасиансите на агресивните комбинатори. При това такива личности се самоизключват взаимно, зареждайки човешките отношения с умопомрачителна омраза, с подозрения, със завист.

На България й стига да е разделена на ненавиждащи се фракции от марионетки, чийто бесове все още не са достигнали своя апогей. Още се засилваме, защото си мислим, че ще ни се размине Апокалипсиса, сполетял къде-къде по могъщи народи и цивилизации от нашата. Справка - историята!

Парвенютата яхват политиката и не смятат, че да понасяш вкуса и мислите на тези, които те превъзхождат, е доказателство за извисеност и благородство. Те нямат никакво намерение да понасят и да бъдат толерантни. Парите им гарантират власт, властта - големите пари, а те всъщност ги задържат в политиката. Гарантират им свободата. И слободията, и безнаказаността.

Гарнират ги с цинизъм и всичко се подрежда в малките им държавици, в която непукизмът, липсата на състрадание, безпардонността създават блажен уют. После си харчат на воля от спечелените пари, не от тия, изкараните с труд. Тръпката е друга!

Чиста доза разведряващ хедонизъм. Триумфиращи, заобиколени от перукеро-пудриери, фанфаристи и сговорчиви интересчии под прожектори, камери, микрофони, снобарски въздишки на престорена възхита. Те не ще узнаят цената на мазола, защото презират всичко и всички, които биха се опитали да им го обяснят. При тях „Нещата” се получават чрез един подпис, печат, хартийка, тефтерче, списъче, ръкостискане, препоръка на … Абе, нали който обяснявал - обиждал!

Порочността на представите, на погазените принципи като термити са сдъвкали всичко, от което може да се пръкне нещо читаво - кауза, идеал, надежда. Личното ти мнение е тишина в тишината, прах върху прахта. При цялата крякаща журналистика и политическа олигархия, съпровождани от огромната менажерия от кресльовци, снобари и разбирачи, мнението ти, гласът ти нямат никакъв шанс да бъдат чути или зачетени. Освен от натегачите, доносниците, кариеристите, завистливците и пр.
сбирщина.

Те се хранят от това, знаят как да използват подлярския арсенал. Направо са фамозни. Като гъбите - нуждаят се от сумрак и от тор. Ще ги познаете - троловете в коментарите. Бълхите на демокрацията! С характерното за малките и злите, те не прощават - ще ти пуснат кръв при първа възможност, ако се докопат до теб.

В България комай всеки може да стане политик. И там е проблемът! Примитивната алчна олигархия и политическият елит винаги успяват да си напазаруват нужното от обществената кинкалерия. Те са прокобата, която променя орисията ти - дори да си се родил гений, най-вероятно ще умреш като идиот, управляван от тях и заобиколен от техните монументални идиотщини.

Оставени за поколенията, които не би следвало овчедушно да приемат юлара на собственото си стопанисване за шир потреба в името на … Никой не знае точно на какво! Ако още не си полудял, можеш да го очакваш. Ако не си се пропил окончателно, това е защото „окончателно” все още не ти е по джоба.

Колкото и да ти е симпатично твърдението, че лудите и пияниците понякога казват най-големите истини, нямаш никакъв шанс да те обявят за светец или пророк. То пък при тоя народ в тая държава изобщо не е нито за светци, нито за пророци. Поне да имаше достатъчно пари за пиене?!?…

Някои философи считат, че първата форма на насилие над света е даването на обяснение. Ние създаваме идеи и символи, а след това се оставяме изцяло в тяхна власт.

На вратата на рая имало надпис - изобилие и справедливост. Останалото било Адът. Може би проумял тази логика на фактите в шести век преди Христа приятелят на атинския законодател Солон - Анахарсис, пожелал да изпишат на гроба му: „Обуздай езика, корема и члена си!”

Чудя се, дали не е подходящо за лозунг на политиците, преди да е отсечено и последното ситимово дърво*, за да се възцари гневът на Мойсей чрез свещената …сопа?

* КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА: Десетте заповеди са написани на две каменни плочи. Всъщност са направени два вида от Десетте заповеди - първите плочи са строшени от Мойсей. Вторите плочи са поставени в това, което знаем като Ковчег на завета - дървен ковчег, създаден специално за пренасяне на нещата от скинията по един достоен и удобен начин. Ковчегът също така индиректно служи да защитава плочите от гнева на Мойсей! Ковчегът на завета е поставен в Светая светих - най-вътрешната стая на скинията. Достъпът до Светая светих е веднъж в годината, в Деня на изкуплението. Достъп има само първосвещеникът. Ковчегът е направен от ситимово дърво.