Денчо Владимиров

(Из новата книга на автора с малки приключенски повести за деца и юноши “Говорящият мечок”, Издателство “Блаком”, 2015 г.)

Феноменът в П.

Странни неща се случваха в тази малка държава… Като в приказките за злата ламя и поробените от нея хора. Цареше пълен произвол над обикновените хора, ограбваха ги новобогаташи, бизнесмени, монополисти, банкери, съдии, лекари, адвокати, корумпирани полицаи и чиновници, митничари, политици, престъпници и нямаше кой да ги защити.
Журналистът от малката провинциална редакция седеше на бюрото си пред куп писма на читатели на вестника и с изправени от потресение коси четеше за необяснимите по наглост в последните години грабежи на енергийните монополи в тази страна.
Какви ли не издевателства ставаха само с бедните беззащитни хора!
Допреди години в едно друго време, когато властта бе на народа, стотици хиляди хора в градовете се радваха в многоетажните блокове да се сгряват през студените дни с изпращана им по радиатори в стаите топлина, за която плащаха жълти стотинки.
Но настъпи Вълчото време и на власт дойдоха бандити и престъпници. Стана много страшно…
Стотици хиляди хорица по градовете не можеха вече да си плащат сметките за отоплението и премахваха от стаите си радиаторите, с които дотогава се сгряваха през ледените зими.
Но монополистите, богати чужденци, дошли неизвестно откъде, продължаваха да искат от нещастниците много пари само заради това, че в стаите им бяха останали тънките тръбички за топлината, която минаваше през тях за някои от богаташите, които все още живееха в многоетажните блокове.
И накрая идваха съдии изпълнители и прогонваха от жилищата им на улиците за неплатени сметки десетки хиляди нещастни семейства по градовете.
От отчаяние хора се запалваха сами, хвърляха се от мостове, под влакове, давеха се.
Беше страшно да се слушат даже всяка вечер новините по радиото и телевизиите…
Не беше по-добро положението и в селата наоколо.
Там наказателни команди на енергийните монополисти влизаха по къщите и в най-ледени зими дори, прекъсваха захранването с ток на къщите заради неплатени непосилно високи сметки от побелелите бедни хора…
Закрила отникъде нямаше.
Бързо забогателите в държавата, заграбили народното имане, си гледаха богатствата и бяха глухи за бедата на народа си… Срещу много пари, които прибираха по сметките си в банки или „намираха” в багажниците на колите си в големи пликове, гласуваха закони в интерес на чуждите пришълци-грабители на народа.
- Странно… Стотици хиляди съдебни дела срещу бедни, останали без работа хора, срещу старци, самотни майки с деца… Без право осъжданите да влизат в съда, за да се защитят …Десетки хиляди вече са прогонени на улицата, а жилищата им купени евтино на търгове от богаташи… Такава жестокост, такова бездушие към беззащитни бедни хора…Това е просто… нечовешко! - клатеше потресен глава журналистът.
Отиде да ксероксмашината в редакцията и започна да преснима лист по лист изпратените му писма.
После сложи голямата купчина в папка и се запъти към Централата на енергийния чуждестранен монополист в техния град…
Показа журналистическата си карта на пропуска и поиска да го приеме за разговор Президента на енергийната компания. във връзка със… започваща рекламна кампания за Централата във вестника. Послъга журналистът, разбира се, знаеше от опит, че тук приемат за разговор единствено от рекламните отдели на вестника за изготвяне само на публикации с хвалебствия за енериийния монополист…
След дълго чакане най-после дойде служител, който му каза да го последва.
Президентът на Централата вече го очакваше зад бюрото си.
Беше усмихнат вежливо.
Попита гостът желае ли кафе, безалкохолно, коняк.
Журналистът отказа и направо извади от чантата си купчината писма на жалващите се до вестника нещастни хора, жалващи се от издевателствата на същия този вежлив усмихнат Президент и служителите му.
Постави ги на бюрото на Президента и каза твърдо, че иска той и служителите му да прочетат цялата тази мъка в папката и да освободят от нея нещастните хора, заробени от тях и законите на продажните богаташи.
- Настояваме всички изпълнения на съдебни дела да бъдат преустановени до гласуване на нови закони от парламента и министрите на страната в защита на ограбваните и изхвърляни на улиците с малките си деца хора. - това каза Журналистът и добави: - Това тук, в папката, са преснетите писма до редакцията, от утре започваме да ги публикуваме при ваш отрицателен отговор сега!
Президентът все така усмихнат слушаше.
После си сложи гумена ръкавица на ръката, взе папката с писмата и с презрение я хвърли в голямото кошче за боклук до него.
- С нас са всички закони на тази държава, ние сме си платили с милиони пари за тях и никой не може да създаде нови закони, с които да ни попречи да печелим от туземците ви! - каза арогантно той и като се наведе към микрофона на бюрото си каза по него:
- Посещението на господин журналиста приключи, моля да го съпроводите обратно до изхода!
Журналистът бе онемял от тази арогантност на Президента, даже не можеше да каже и дума.
Тогава вратата на кабинета се отвори рязко и вътре влетя момиче, което разплакано завика на Президента да спре веднага лошите хора, които са дошли в тяхното малко апартаментче с полицаи. Те са дошли и са изгонили със сила, блъскайки ги, заедно с двама стари хора, баба й и дядо й, всички от семейството навън на улицата.
Баща й получил инфаркт и го откарали в болницата…
Момичето отиде до бюрото на Президента и остави там лист, като тези, които бяха със стотици в папката на журналиста - със заповеди за отнемане на жилища за неплатени енергийни сметки…
Президентът пак се усмихна, но този път достатъчно зловещо и пак се наведе към микрофона:
-Хайде, охраната, идвайте по-скоро, че тук стана весело! Елате веднага всички в кабинета ми! Незабавно!
Вратата се отвори, влязоха трима огромни охранители с бели ризи и вратовръзки, те сграбчиха момичето, за да го изхвърлят от кабинета.
Към журналиста се запътиха други двама…
И тогава се случи нещо съвсем неочаквано!
Момичето, малка тинейджърка, извади бързо от чантичката си флакон спрей и започна да пръска Президента и охранителите.
И се появи невиждана ужасна картина!
Президентът и охранителите се обвиха мигом в дим и след секунди… изчезнаха!
От тях на пода останаха само някакви сажди с необясним цвят! И непозната отвратителна миризма…
Момичето припадна от видения ужас.
А журналистът, като я прегърна, за да не падне на пода, каза:
- Ето ключът на загадката за това безчовечно бездушие! Та това са извънземни същества, приели човешки образ!
И като плесна няколко пъти по бузата момичето, за да я освести, каза бързо:
- Да бягаме, по-скоро да се измъкнем оттук, от това свърталище на иноземци, на които управниците на държавата ни са предали народа си!

Двамата с момичето хукнаха по коридора на зловещата Централа.
Но още след първите крачки, срещу тях се появиха трима охранители.
Журналистът грабна от ръката на момичета флакона със спрей и го насочи към тримата.
Те мигом се обвиха в дим и изчезнаха.
На пода останаха само няколко сажди с необясним извънземен цвят…
И миризма… Отвратителна, извънземна.
Журналистът и момичето, оглеждайки се, продължиха да бягат по коридора.
Спряха да си починат за секунди и тогава Журналистът реши да обясни на момичето това, което според него се бе случило тук:
- Оказва се, че цялата тази бивша централа, която преди разпределяше топлина и светлина за хората, е завзета с помощта на продажните ни богаташи от извънземни, приели човешки образи! Дали има останал поне един Човек тук?
В този миг срещу тях са зададоха две служителки.
Журналистът реши да не рискува и не пропусна да ги „застреля” със спрея.
Както и предполагаше - двете служителки, също в бели ризи и вратовръзки и с черни елегантни поли, в миг се обвиха в дим и изчезнаха. На пода на коридора пак се появиха същите сажди и отвратителната неземна миризма…
Журналистът и момичето търсеха изхода, спускаха се по етажите.
Така достигнаха втория етаж.
Този етаж бе познат на Журналиста отпреди години, когато тук идваше да си плаща сметките за тока.
Но сега с ужас видя, че пред същата стаичка на касиерките от миналото, ги очакват скръстили ръце на белите си ризи невъзмутимо извънземни служители и служителки.
Бяха много, може би петдесет… А може би и повече… Спреят нямаше да стигне за всички… Трябваше да извикат помощ …
Журналистът с все сила с ритник разби вратата на една от стаите до тях и се вмъкнаха в нея с момичето.
Заключиха се отвътре.
Журналистът замъкна няколко бюра зад вратата и с тях се барикадираха.
После извади телефона от джоба на сакото си и се свърза с редакцията.
Разказа им за битката си с извънземните.
Там отначало помислиха, че се шегува.
Но когато се обади и момичето и каза,че няма никаква шега и че животът им е застрашен от извънземните, от редакцията казаха, че веднага ще уведомят полицията и пожарната, ще изпратят редакционната кола и поискаха да знаят от какво имат нужда.
- САМО ОТ СПРЕЙОВЕ! ДОНЕСЕТЕ НИ ЕДИН КАШОН СПРЕЙОВЕ ОТ МАРКАТА ….- журналистът им продиктува надписа на спрея „ЕVA”, с който обезвреждаха извънземните „енергетици” - Ха, ха, оказа се, че тази ЕВА успешно мори извънземните. Като тръгнем да покоряваме други планети, непременно ще ни трябват кашони от този спрей…- не пропусна да се пошегува журналистът и затвори телефона, за да пести от батерията за други разговори.
След малко телефонът му иззвъня отново и от редакцията съобщиха, че цялата сграда на Централата е обградена от три редици полицаи и жандармерия с щитове и спрейове с марка „Ева”.
Били изкупени всички спрейове от тази марка в града, пратили коли да изкупят спрейовете от тази марка и от столицата и други градове. Забелязало се, че търговците в града и в страната веднага реагирали като вдигнали цената на спрейовете от тази марка… Както се казва, един гледа сватба, друг - брадва…
- Не се отчайвайте, ще ви спасим от извънземните! - вдъхваха им кураж от редакцията.
След малко от редакцията се обадиха пак.
- Около сградата са се събрали много хора, въоръжени със спрейове, чакат само извънземните енергетици да излязат, за да започнат да ги ликвидират, направо искат да ги линчуват, тук са много роднини на хора, изхвърлени на улицата, заради тези нашественици и техните печалби, някои са в черни дрехи, загубили са близките си от тормоза на извънземните ….- съобщаваха от редакцията. - Около сградата вече са заели позиции и репортерите на всички вестници, радиа,телевизии в града, пристигат с много телевизионни. камери и екипи от столицата… Тръгнали са и от чужбина…
От редакцията поискаха от Журналиста точно да определи в коя стая се намират, за да им изпратят спрейовете, вода и закуски. Обсадата на централата може да се да проточи, ако извънземните не излязат навън или не се… телепортират в тяхната си грабителска планета…- преценяваха в редакцията.
Момичето видя срещу прозореца на стаята върха на високо дърво, съобщи това на редакторите .
И това бе достатъчно, за да дойде експресно помощта само след минути.
Отвън се чу бръмчене на хеликоптер, от който пред прозореца на стаята се спусна с въже голяма картонена кутия.
Отвориха прозореца и поеха.кутията.
Вътре бе пълно със спрейове, пластмасови шишета с минерална вода и шоколади.
-Благодарим, помощта е получена - телефонира Журналистът. - Сега вече сме добре въоръжени и можем да се отбраняваме, ако хуманоидите ни открият и решат да ни атакуват …
След като изпи наведнъж пет шишета с вода и изяде три шоколада, момичето се успокои и заспа в скута на Журналиста.
Почивката им обаче трая кратко.
Телефонът пак иззвъня и този път, за ужас на пленника и пленницата, се обади непознат мъжки глас:
-Предайте се! Открихме къде се намирате! Изхвърлете си оръжието! На планетата Еvil вече анализират какво е оръжието, с което унищожавате нашите пратеници на Тъмната енергия. Търсят му противодействие. Скоро ще ви унищожим и вас, и всички в града и на опосканата ви планета. Това е задачата ни на Земята: Тъмната енергия да властва над Светлата енергия. Предайте се !
-Скрий се, бе цървул! - изкрещя Момичето в телефона .- Обградени сте от хората на целия град, хиляди държат в ръцете си оръжие като нашето! Свършено е с Тъмната ви енергия! Пръждосвайте се на планетата си, откъдето сте дошли !
След малко в стаята пред смаяните очи на пленниците на извънземните се появи ужасяваща невиждана картина - от дупките на контактите в стаята започнаха да излизат като пипала на октопод проводници, които пръскаха искри и ток с високо напрежение.
Проводниците започнаха да обграждат двамата.
- Лягай долу, под бюрото! - извика Журналиста на момичето. - Токът през дърво не минава !!!!
Така двамата се сгушиха под голямо бюро, до което пипалата не можеха да ги достигнат.
Но се случи нещо още по-ужасно.
Пипалата обхванаха от всички страни бюрото и започнаха да го вдигат.
И сигурно това щеше да бъде краят за двамата, щяха да бъдат изпържени като малки рибки от струящия ток от проводниците, ако спасението им не дойде отвън.
В този миг сградата бе атакувана от хилядите хора отвън с железни тръби и пиратки, като тия, които палим по празниците за Нова година.
А откъде се взеха толкова железни тръби в ръцете на хилядите хора? Познахте, може би, - от тръбите на свалените радиатори в домовете на хората, които някога в Доброто време получаваха по тях топлина …
Хилядите хора нахлуха в омразната сграда на Централата на тъмната енергия и започнаха да пръскат със спрейове всеки появил се пред тях извънземен служител…
Но ето, срещу въстаниците застанаха двадесетина служители на тъмния храм , които след опръскването със спрейовете не помръдваха и започваха да стрелят срещу хората.
-Това не са хуманоиди, това са… хора, предатели! Зомбита! Предатели на човешката раса!
Нахлулите в сградата хора започнаха да отстъпват пред стрелбата на Предателите и да изнасят ранените навън.
За всичко това съобщиха на Журналиста, от редакцията.
Тогава той се досети какво трябва да се направи.
Потърси на репортерския си касетофон файла със записания глас на Президента на Централата в неговия кабинет, когато той по микрофона на бюрото си даваше своята заповед към охранителите. Журналистът още с влизането си в кабинета бе включил на запис касетофончето си и ето, че сега му потрябва точно този запис.
„ЕЛАТЕ ВЕДНАГА ВСИЧКИ ПРИ МЕН В КАБИНЕТА МИ! НЕЗАБАВНО!”- бе казал властно Президентът .
Журналистът препрати звуковия файл на записа до редакцията и поиска те да го излъчат с все сила от редакционната репортерска кола пред сградата на Централата, така щото да го чуят и вътре зомбитата.
И скоро в празната сграда отвън се разчу мощно заповедта на Президента към всички служители да влязат в кабинета му.
И в празната сграда закънтяха стъпките на двадесетината предатели на човешката раса, които тръгнаха към кабинета на резидента на тъмната енергия.
Ето, наближаваха и стаята, в която се бяха барикадирали пленниците.
През това време Журналистът и момичето се измъкнаха от плена си изпод бюрото, отвориха прозореца и се измъкнаха през него навън, като се спуснаха по дървото на земята и побягнаха далеч.
А след тях в стаята, оплетена вече като в джунгла с пръскащите електрически искри с високо напрежение кабели, се разигра следната картина.
Преди да скочи, Журналистът бе пуснал да шурти с пълна сила водата от намиращата се в стаята мивка, водата започна да залива пода и всичко тогава стана за миг.
От късото съединение на енергията от проводниците в съприкосновението им с водата в стаята, се породи такъв мощен взрив, който събори в миг цялата зловеща сграда, заедно с намиращите се в нея оцелели предатели на човешката раса!
В пожара изгоряха милионите папки със съдебни дела на осъдените от Централата хора.
Пожарната в този случай пристигна чак след два часа, едва след като пожарникарите се увериха, че всичко в сградата е изгоряло! И сред пожарникарите имаше хора, станали роби-длъжници на Централата. Затова като пристигнаха, пожарникарите не направиха нищо освен усмихнати да се фотографират на фона на изгорялата зловеща сграда.
Отвън хиляди бивши длъжници-роби на Тъмната централа се прегръщаха с радостни сълзи от избавлението и също се снимаха на фона на изгорелия храм на иноземците - „тръбоидите”, както започнаха да наричат чуждоземските нашественици хората от града…

***

След няколко дни бе пресконференцията с участието на Журналиста и Момичето.
Ето част от казаното от Журналиста, който обрисува необикновените събития в града така:
- Преди десетилетие на Земята, тук,в този град е кацнал извънземен кораб с хуманоиди, приемащи човешки образ. Тяхната храна е била да се хранят като се зареждат с …отрицателна енергия, която си произвеждали като причинявали мъка и страдание на хората! Дошли тук, под маската на някаква чуждестранна компания за разпределяне на енергия, иноземците бързо превръщали хората от един голям район на тази страна в техни роби, причинявайки им мъки и страдания, от които те са се сдобивали с храната си - тъмна енергия! С помощта на внедрени навред във властта на държавата техни служители, те накарали законите на тази малка страна да работят за владичеството им над хората. В плановете им било тук да експериментират колонизирането на хора, а след това да го разпространят по цялата планета! И то сигурно би продължило напълно успешно - каза Журналистът - може би още с векове, ако извънземните нашественици не бяха забравили за… това, че на тази планета има деца! Ако в логиката на възрастните хора е, в различни степени, рано или късно в живота си, да се примиряват с всяко потисничество и робство, то това е невъзможно според детската логика! И ето така дойде и внезапното освобождение от пратениците на тъмната енергия на нашата планета! И на мен ми е чест и радост да ви представя освободителката на човечеството от нашествениците на тъмната извънземна енергия!

И Журналистът посочи тържествено с ръка към седящото до него момиче.
Настъпи голямо оживление в залата.
Засвяткаха стотици светкавици на фотоапаратите, забръмчаха телевизионни камери.
-Да, ето я спасителката! - станал прав и прегърнал момичето до него, журналистът вдъхновено говореше пред целия свят по камерите и микрофоните. - Това малко момиче първо се изправи срещу зловещия резидент на тъмната енергия и неговите слуги, дошли на нашата прекрасна Земя и първа от човешкия род унищожи извънземни нашественици като ги разстреля със своя спрей, който носеше в ученическата си чанта за всеки случай, за защита от хулигани! Моля, ръкопляскания за Спасителката на човешкия род!..
Цялата зала ръкопляскаше с все сила.
Ръкопляскаше целият свят…