НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Те може да не са блестели с финеса на изтънчена духовна култура. Може да не са притежавали лакираните маниери на суетни салонни господа от висшето общество.
Претеглени на везните на така наречената етикеция, те, негли, биха натежали на едно от блюдата със своята кална грубост и цинично неблагородство.
Те - народните будители.
Ония, които атентираха много догми и съвести и със страхотно себеотрицание щурмуваха храма на смъртта, за да възкръснат оттам сияйни, легендарни и величествени.
Ония, които поставиха на карта и кариера, и лично благополучие и с нечуван в историята устрем се хвърлиха в тъмните юдоли на безпросветното политическо и духовно робство, за да осветят душите, просветят мозъците и възпламенят сърцата за подвиг.
Ония, жизнената съдба на които е наситена с оня героичен патос, който кове идеи, омагьосва маси и руши тронове.
Някои от тях може да не са чували за Кант, Хегел или пък Платон. Други пък са знаели само да се подписват. Какво от това?
За нас те са гордост.
За нас те са пълнокръвен указател за неудържимата витална сила, що тече в жилите на народа ни.
Оная сила, която не пречупиха не едни хищни домогвания и разбиха не едни мечти и надежди и която векове наред зида чудеса - величави и страхотни.
За нас те са знаме, скрижали, върху които са издълбани с длетото на подвига и себежертвата истините, на които те служеха, и олтарът, на който се кланяха.
Те - народните будители.
с. Долни Дъбник
в. „Час”, 31.10.1936 г.
