ЗА МОИТЕ МИСЛИ
Из „Мисли и образи на свечеряване”
Какви са моите мисли в часове на безсъние? Като капки от нощен дъжд по клонките на черешата, всяка събрал в себе си по една малка вселена. Движат се една след друга в бляскава броеница - звезда след звезда. В края - натежат и капнат в черната пръст, изгубили и формата, и блясъка си.
Но влагата им ще се просмуче от чернозема, ще стигне до хилядите нежни коренчета - тия чудни, потайни проводници на земната сила. След това соковете ще потекат нагоре - ще се разшумят в листа, ще блеснат в пролетен цвят, ще се налеят в плода…
В моите мисли ли е силата, която дава красота и на листа, и на цвета, и на плода?
Мисълта трябва да има тая сила на водната капка - всяка събрала в себе си по една малка прекрасна вселена.
