„ЖИВОТЪТ Е НЕЗНАЕН ПЪТ“
Искам да оприлича книгата „Мисия: СВОБОДА” (1) на Георги Стойков с ясен слънчев лъч. Който прокъсва забуленото ни в тематична мъгла книгоиздаване за да подсети, че и България има своя история. А смачканите човеци по улицата са потомци на славни деди. Знаещи във времето си за какво живеят и в името на какво честно ще умрат.
Сред тях е Христо Чернопеев, главен герой на творбата - увлекателна художествено-документална повест. Сам авторът споделя: „Повече от двайсет години събирах, записвах, премислях всичко, което се чуваше и пишеше за Христо Чернопеев. Натрупа се огромен материал от факти, случки и оценки. И интересни. И сензационни. И трагични. И радостни.”
Така, страница след страница, пред нас изплува образът на момчето от село Дерманци, орисано да бъде прочут македонски войвода. Нявгашният Черньо ще напусне армията, станала му втори дом. Ще загърби и семейството, за да се бори за идеи. И за свобода. В името на поробени сънародници, едноверци, бедняци. На страдалческата българска кръв - свето миро. Попиващо в чукарите на Македония заради своеволията на грабители и политически мародери. Докато дойде 23 октомври 1915 г. Тогава там, на Криволак, войводата ще срещне смърт и покой. Но със сабя, все още стисната в ръката…
Георги Стойков не просто е издал книга за „онези” събития и години. А е съумял картинно да вплете фактите в психологическата панорама на един вече отмрял национален оптимизъм. Включвал лелеяната мечта за обединена България, със сплотен народ и ясна за бъдещето му визия. Без политически „наставници”, идейни разногласия, прибързани действия и тежки последици, обезверяващи и най-жадните за свобода поборници.
За жалост, въжделения и реалност се разминават жестоко. Остава личната саможертва на знайни и незнайни четници и воеводи, на техни ятаци и съчувственици. Помнят се още и песните от фолклора - изразители на народните очаквания и на попарилата ги горест. Поуките са тежки, случилото се - необратимо.
А сенките на светли личности, като Гоце Делчев и Яне Сандански, Тодор Александров, ПитуГули, Христо Матов, Борис Сарафов, Михаил Апостолов, Пере Тошев и пр., днес рядко надничат в нашия делник и бързат да изтлеят във вечността. С тях и Христо Чернопеев.
Исторически виелици и политически авантюристи затрупаха „тяхната” България с войни и репарации. Харизаха обичната им Македония на всякакви господари. Прокараха се нови граници. Светът вече не бе същият и безразличието му захлупи Балканите за дълги години напред. Четите оредяха и се пръснаха. Бежанските тълпи изпълниха крайните квартали, за да почнат живота отново. И тогава, и сега времето лети и нищо не е сигурно, освен че всеки някога ще умре. Какво ти народно обединение, какви светли идеали?
„Мисия: СВОБОДА” носи много мъдрост, поуки, патриотична гордост и съхранена национална памет. Преразказът на книгата е излишен. Той не би могъл най-ярко и значимо да изтъкне достойнствата й. Да върне читателя в друга епоха - груба, безпощадно кървава, но и белязана с надежди. Да приобщи начина му на мислене с архаичния модел на отлетялото столетие: първичен, чист, наивен. Добронамерен, харизматичен и белязан със стоицизма на християнството.
Повестта за Чернопеев трябва не просто да бъде прочетена, а дълбоко съхранена в съзнанието ни на българи. Ако разбира се се сещаме кои сме и откъде идваме през дълбините на трудната и превратна, изпълнена с подвизи, предателства, сълзи и забрава… наша история.
Аз пък се питам: имат ли място такива книги в днешното ни европейско добруване? Защо да се гордеем със славни исторически страници и с жертвени герои, достойни за пантеона на цялото човечество? Защо да се хаби хартия за тях, вместо за преводна боза със смайващи измишльотини и тъпни? Защо и наши автори-печеловници да не продават творческата си съвест за 30 сребърника, щом купувачите от близо и далеч не са гнусливи? Как да чистим от забравата герои, като и днес по улицата не можеш да се разминеш от техните уродливи подобия?
Сами се наричат патриоти. Убедени са, че те са България и единственото ни конституционно право е, наведени в поклон, да им целуваме парламентарните опинци. Ако пък ми е разрешено да перефразирам Йовков ще кажа, че по нашенски избори рядко светът е виждал по-страшно сборище, тръгнало да спасява Отечеството. И най-лошото, в клиничен и нравствен аспект е, че някои от тях даже си вярват. А Македония? Какво Македония?
Тя вече е независима държава. Със свой герб, официален език и също славна история. Вярно, имената на повечето емблематични фигури в аналите й май са и наши фигури, или пък така ни се струва. Нейсе, дипломатическото ни заешко сърце да е широко. Пък и отношението на комшиите към нас е доста особено, неясно защо…
Да, книгата на Георги Стойков „Мисия: СВОБОДА” е гранитен отломък от националното ни достойнство. От факта, че народът ни е имал мечти и кървавата смелост да ги отстоява. Творбата е глътка въздух за онези от нас, които не забравят предците, посланията на родовата памет и правото си на лично достойнство.
И които имат сили да са полезни с нещо на ближния, без непременно да работят за това по някоя европейска програма. Другото, скъпи граждани и милички бабички, е от лукаваго. Ако не вярвайте, питайте го. Или се обърнете за мнение към Брюксел…
……………………………………………..
1.Изд. ФАБЕР, 2015 г., Велико Търново
