ВЕЧЕР НАД СЕЛОТО
ВЕЧЕР НАД СЕЛОТО
Сега е вечер. Синкав креп
от хребета над тебе бавно слиза,
а във притихналото есенно поле
и сетната кола се там изнизва.
Заспиваш ти сред тая тиха степ,
над тебе светят жълтите фенери.
Един сърдечен псалом, недопет
далече в нивите трепери.
И всяка къща тихичко дими,
тук сякаш някой леко, леко диша;
или из болни, стиснати гърди
невидим някой плахо сам въздиша.
От стрехите с един затаен смут
приспивно, сякаш, капките ти пеят,
че в тоя здрач, в един измокрен смут,
човеци бронзови се реят.
Под всеки покрив схлупен, знам, сега
едно сърце ритмично жар не плисква;
една човечна, творческа душа
там бели сънища притискат.
А рано утре в синий полумрак
от тия бели къщички и двори
ще тръгнат мирно в пътищата пак,
в раздяла с радостите, много хора.
БЕЛИТЕ СЕЛА
Като кораби димят
в тишината те далече,
и над снежната земя
пада бяла зимна вечер.
А небето като вир
свети с чистия си огън.
Над заснежената шир
само моята тревога
търси оня дом покрит,
търси бялото огнище,
като шепа със пари,
дето с топъл дъх насища
дядовата суха длан,
бабините сухи пръсти
и младежа замечтан,
като някой „недокръстен”
край водника на кълбо
дето тича сам след Крузо,
със очи като небо
и с момински млади бузи…
Като кораби димят
пак селата заснежени
и сред бялата земя
мойта болка само стене…
Ех, ти млад живот и теб
днес те гледам като гузен…
Де е малкото дете,
де е оня малък Крузо?
—————————–
в. „Литературен живот”, г. 1, бр.14, 31.01.1941 г.
—————————–
МАЙКА
Когато пред вратата
се тихо свечери,
там твойта обич свята
остава да гори.
До старата черница
притихнала едвам,
ти също като птица
седиш и чакам там.
Във твоя скут децата
люлее чуден сън.
Едно звънче в полята
ги гали с меден звън.
И мен си ти люляла
във твоя скут свещен,
и песен си ми пяла
тъй някога и мен.
С тая обич къпя
и моята душа,
за туй, аз майко скъпа
не мога да греша.
И грей ми във душата
днес чиста светлина
от обич към жената
и моята жена.
Във нощната тъмница,
зад нашите врати,
си истинска светица
за мене, майко, ти!
—————————–
в. „Литературен живот”, г. 2, бр. 5 и 6, 6.07.1942 г.
