ПРИМЕРЪТ НА БОТЕВ
Който е проследил внимателно революционния и творчески път на Ботев, могъл е да забележи, че цялата му многостранна негова дейност е непосредствено свързана с практическата му революционна работа.
В Румъния Ботев е начело на всички почини, които предприема българската емиграция. Той е редактор, организатор и идеолог на освободителното движение. Публицистическата си дейност, а даже и строго личния си живот, той пригажда към нуждите на революционната си работа. Действеното начало проличава у него и в трагичния му подвиг на Врачанския балкан.
Обяснимо е при това защо и поетичните му занимания идват само като допълнение на практическите му задачи. Поезията за него не е нито празна забава, нито безсмислено съзерцание, а една форма на обществената борба.
Тя идва като ново средство чрез образно-емоционално въздействие да буди и организира за предстоящите важни промени. Няма друг поет у нас, чието творчество да е свързано така здраво с нуждите на живота, с преките задачи на историческия момент.
У Ботев всичко е подчинено на една обща върховна цел, и затова е невъзможно да се определи къде е границата между поетичното му дело и обществената му дейност. Тук се крие силата на неговата поезия, запазила своята актуалност и обаяние в средите на новите хора вече шест десетилетия.
Рицарите на естетизма дълго време надаваха глас против творчеството на Ботев. Уединени в сп. „Мисъл”, затворени в кулите на индивидуализма, те насочиха книжните си копия срещу поета. Ето и доводите им: поезията му служи на предвзети идеи, има естетически несъобразности, днес тя не буди никакъв интерес - надживяна е.
Не беше нужно да се мине много време, за да остане от това изстъпление само един лош спомен: лош, ала все пак поучителен спомен: не може да се подцени онова, което е създадено от нуждите на живота.
Поетичната стойност на такова изкуство трябва да се мери не с отвлечените правила на мъртви естетични норми, а със силата на въздействието, с обществената значимост на мислите, които авторът е вложил в произведенията си.
Преценена от това гледище, поезията на Ботева е най-ценното литературно завещание на нашето минало. И днес тя продължава да вдъхновява нашия народ.
Социалността в поезията на Ботев и непосредствената връзка на тази поезия с практическите задачи на времето са продиктувани от нуждите на епохата.
Словоборството в такива исторически мигове е истинско престъпление. Оръжието на критиката, както се казва, трябва да се замести от критиката на оръжието. Делото - ето алфата и омегата на всяко обществено-полезно начинание.
Затова всеки писател, който иска да не проспи времето си и да се не радва само на временна литературна слава, трябва - по примера на Ботев - да се приобщи към практическата обществена работа.
Да се преодолее и последният остатък от интелигентски индивидуализъм в литературата - това е една необходима крачка. Само по този начин могат да се създадат значителни и трайни поетически произведения - произведения, достойни за великата епоха, в която живеем.
Нека не се мамим, че това е много лесно.
Задачата е трудна, но силите за нейното реализиране са налице. За това ще ни помогне и един добър пример: примерът на Ботев.
в. „Час”, г. 3, бр. 40, 09.06.1937 г.
