Денчо Владимиров

Ето, дами и господа, почна се и таз школска година! Но не мен хич не ми е радостно на сърцето като гледам по какви учебници продължават да учат децата на България!
Трябва нещата коренно да се променят /не употребявам опасната дума “радикално”, че може да ме изкарат и радикалист, а някои по погрешка и радикален ислямист/ ….

Преди всичко, дами и господа, отвсякъде от учебниците за нашите деца трябва да се изхвърлят едни такива вече архаични думи от българския език като “виждане”. Вместо “виждане” да се употребява къде по-глобално и по-демократично звучащата дума “визия”! Вместо „възможност” - „опция”! Та, нашите политици, телевизионни коментатори с такива нови, изпадали от дървото на демокрацията думи, се събуждат и заспиват! Че и любов правят с тях! Например при предложение за женитба питат изгората си “Какви са опциите, мила, да се оженим и каква е твоята визия по тази моя оферта?”

Необходимо е да претърпи промяна и материалът в учебниците, христоматиите и стотиците разни помагала за нашите деца!

Като се започне още от детската градина!

Не върви, дами и господа, вече в епохата на глобализма да ограничаваме представата на малките ни българоевропейчета само с представата за такива явно вече остарели приказни образи като Баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко, Зайо Байо, Охльо-Бохльо, Баба Костенурка и други.

Съгласете се, че тези герои от нашите български народни приказки, най-малкото вече не звучат по европейски. Затова е нужно вместо тях в христоматиите и учебниците да се поставят историите на Мики Маус и всички останали герои от западните детски сериали като Патето Яки, Алф, Кики-Рики, та се стигне до Хари Потър и други стойностни герои от еврозоната…

Същото се отнася и за песенния ни фолклор, за епоса. Не върви например вече да се предлага на вниманието на подрастващите народното парче “Крали Марко освобождава три синджира роби”. Нужна е спешна преработка на това парче, народната песен, де, както й казват още по стара коминтерновска инерция. Да не говорим, че парчето, песничката, е съчинена неизвестно от кой автор и изпълнявана векове без всякакво спазване на авторски права!!!

Сега коригиращо трябва в текста трите синджира роби да се освобождават не от някой си наш овехтял като визия и като опция герой като Крали Марко, а от освободителен миротворчески корпус на НАТО или от коалиционни американо-английски сили //те поне напоследък се специализираха в освобождаване на сума ти народи/…

Крещяща е необходимостта да се изхвърли от учебниците и такова неадекватно на стремежите ни към евроинтеграция и ново глобалистично мислене стихотворение като “Изворът на Белоногата”! Та, може ли, дами и господа, да продължаваме да учим новите поколения от българчета-демократчета с примера на тази Гергана, която се оказва така неконтактна в срещата с турския везир, и така неконструктивна и без визия и опция в перспективата за развитие на двустранните отношения с него?
Всъщност парчето би могло компромисно да остане в учебния материал по литература, но след основна преработка - да се акцентира на отвореността на тази Гергана към света и нейната инициативност и креативност за всякакви контакти.

Иначе няма да може да продължим успешно да се интегрираме със света във време, когато толкова нашенки кръстосват света и имената им често слушаме да ни се съобщават от разни специализирани в борбата с проституцията служби и комисари от чужбина, просто е абсурдно да възпитаваме българчетата с примера на героиня, която, представете си ужаса, не иска даже да напусне своя регион, община, селище, административен адрес, някаква си там схлупена бащина къща /строена навярно и без проектантска скица/.

И същата тази Гергана, представете си, се оказва така “задръстена” в отказа си да опита ноу-хауто, което й предлага в офертата си като перспектива лиричният герой на творбата - Везирът! През цялото това време от конферирането й с Везира, Гергана показва груба неконтактност с представителя на чуждия бизнес, потенциален инвеститор в нашата родна закъсала икономика…

Други места в христоматиите и учебниците по литература, които трябва да се преработят, това са песните за нашите хайдути. Сами разбирате, дами и господа, че в глобалната борба с тероризма тези образи на нашите хайдути, с които ние толкова много се гордеем, ще звучат в разнобой с мерките за сигурност, които се вземат по летища, гари, където сигурно скоро пътниците ще бъдат разсъбличани като Адам и Ева и проверявани дали не носят кламер, и не дай си боже, топлийка или безопасна игла!

Примерът на нашите хайдути вече не е препоръчително да се следва в условията на новата геополитическа обстановка у нас и в региона - както е известно, вместо да търсят политически диалог с паши и бейове, в диспути, в надигравания, в биене на дузпи или в регионални танци като ръченица или кючек, хайдутите ни си позволявали съвсем терористично да отмъщават за убити майки, бащи, изнасилени сестри, годеници, причаквали са по пътни комуникативни места, по отсечки и лотове турски потери с награбени от населението покъщнини, чеизи. Причаквали са ги без никаква надлежна сигнализация и са ги обирали като раздавали конфискуваното по такъв, даже неестетичен начин, на “сюрмаси”.

Накрая, както е известно, тези наши хайдути, под ръководството на терористични организации, разни тайни революционни комитети като този на Ботев и Левски, се вдигали на въстания, вместо да търсят консенсус със съответния върховен турски главорез с регионално или всебалканско значение, който би могъл да ги приеме в приемния си ден - ако не тях, то с предимство - младите им жени, сестри и дъщери!!!

Други места в учебния материал по българска литература, които също вече не звучат актуално, са и писанията, свързани с руски писатели като Лев Толстой, Пушкин, Лермонтов. Съгласете се, че с оглед на нашата преориентация към дивия Запад, о, пардон, исках да кажа Европейския и Американски Запад, е просто вече съвсем неудобно въобще да отделяме място в учебниците за подрастващите за една такава, намираща се в противоположна географска посока страна като Русия.

Пък и има още нещо: не ли е ясно, че всички тия руски писатели са писали през цялото време с една-едничка цел - да разпространяват влиянието на Руската империя по света. Не е случайно и че всички от изброените по-горе руски писатели са имали военни чинове, нали? Напълно е възможно да са били сътрудници на някакво си тогавашно КГБ. А и днес, толкова години след разпукването на зората на демокрацията и над нашата поробена от социализма родина, всичките ни български библиотеки, и обществени, и домашни са пълни с техни съчинения, които продължават да разнасят руско влияние.

Ако не можем да влезем по къщите и библиотеките да конфискуваме всички руски книги и журнали и така да спасим подрастващите българи от опасното руско влияние, то поне можем да се отървем от този проблем като изхвърлим всичко написано от руските писатели де що е останало още в учебниците по литература.

Разбира се, със същия подход трябва да преминем и към оглеждане на съдържанието на пеенките в училище, на учебниците по музика.Там още не са изхвърлени от учебния материал разни съветски композитори като Гинка или Глинка, не си спомням точно как се казваше господинът, там още са се окопали и Чайковски, Шостакович, Мусоргски, Рахманинов. Нямам сведения за техните военни чинове, но едва ли ще се изненадате, ако и те се окажат свързани с руското разузнаване, натоварени с оперативни задачи по разпръскване на съветско влияние по света с крайна цел, както се пее в една тяхно парче - “и на Тихим океане свой закончили поход!”

Ох, колко много работа има още да се свърши в тази насока!

Наистина немалко свърши новото ни демократично диньознание, пардон, грешка на езика, нали сме още в сезона на дините. Става дума за историческата роля на родното ни ново демократично литературознание за осветляване на литературната ни история по директивите отвъд Голямата вода. Направено бе наистина немалко. Развъртя се демократично сатъра над налагани в продължение на десетилетия имена от тоталитарната ни литературна наука като Ботев, Вапцаров.

Ботев например най-после бе изобличен, че в последния бой на Врачанския балкан е бил с нелъснати ботуши и необръснат гладко. Появи се теория, че е загинал ухапан от усойница, а не че към него е бил изпратен макар и неволно турски куршум, тъй като турската воинска част в близост била настроена по принцип дружелюбно и гостоприемно към новопристигналите от съседно приятелско Влашко. Друг предполага, че Ботев е загинал от падане от скала с получаване на фрактура на тазобедрената кост и поради липса на ортопедични услуги на ниво в тогавашната Врачанска многопрофилна болница, си е отишъл от белия свят.

В литературно-историческа разработка от наши дни изплува и потресаващ факт от биографията и на Вапцаров! “Ооо, ужас, представете си, скубеше си косата преди години един негов изследовател - Вапцаров бил понакуцвал и започнал да оплешивява!”

Иди че, чети след такива разкрития тези автори, дето поколения са възпитавани със стиховете им!

Впрочем, за Вапцаров изплуваха и други компрометиращи факти. Например хипотезата, че бил служител на КГБ, генерал- ефрейтор, /имало било такъв чин за поети в КГБ/. Завербуван бил по време на нощна разходка под едрите звезди на Фамагуста. Агент на съветското разузнаване, кашлящ лошо, прикрит във фередже, дал на нашия поет първите инструкции, скрити в бонбон от серията “Бий кулака”.

Агентурното име на Вапцаров било Морякът и с него той се подписвал тук-таме с цел да заблуди родолюбивата ни жандармерия по онова време. Вапцаров бил голям специалист да прекарва в разпалени до червено влакови пещи висши партийни функционери, предварително тренирани да издържат на високи температури…

Друг поет, Яворов, го изкараха човекът, кажи-речи чистокръвен циганин копанар.
Намериха кусури и на Смирненски, а и дядо Петко Славейков си изпати заради стиховете, посветени на Русия. На научна сесия един историк пред мен, изблещил гневно очи, го нарече - руски шпионин! След което хукна да си получи хонорара от някакво полузатворено общество…

Всички тези капитални разкрития обаче все още остават встрани от вниманието на подрастващите ни граждани.

Да вземем за пример и романа “Под игото”от Иван Вазов, който в едно радиопредаване бе наречен поръчков, а авторът му - конюктурен.!
Сега остава да се реши най-после и проблема с главния герой на този роман.

Какво е положението в момента?

Зададе ли се на кандидат-студентски изпит тема “Главният герой в романа “Под игото”" все така хиляди български момичета и момчета пишат единодушно името на Бойчо Огнянов. Е, някои може да посочат и чаровния д-р Соколов, Рада Госпожина, та дори и Колчо Слепеца, Боримечката като главни герои. Но никой няма да се сети да назове най-после истинския главен герой на романа с оглед новите геополитически реалности около нас и в нас. А той, този главен герой от романа, е само един - Кириак Стефчов, този безкомпромисен представител на здравото еволюционно обществено мнение, горещ труженик за интеграцията с официалната власт в Стамбул.

Назряло е време,когато с оглед евроинтеграцията ни и добросъседските ни отношения и комшулук с една бивша империя, да преразгледаме изцяло визиите и опциите си за такива литературни, щем не щем, дадености, каквито са романът “Под игото”, “Немили-недраги”,”Записки по българските въстания ” и прочие неудобна вече книжнина…

Ако този роман,”Под игото”, не може да се преработи срещу много среб…, искам да кажа, срещу много пари от авторски колектив с глобално модерно мислене, то поне в учебниците веднъж завинаги трябва да се отдаде нужното внимание на истинския герой в романа - Кириак Стефчов. Този особен българин, Кириак Стефчов, който досущ като някои наши съвременни управници от “ерата на демокрацията” е дал своя принос в борбата с българи като Бойчо Огнянов, д-р Соколов, Рада Госпожина, Колчо Слепеца и Боримечката - вече все отрицателни на сегашния ни евроамерикански фон, литературни герои!..