БЪЛГАРИЙО СВИДНА

Иван Енчев

В БАЛКАНА

Дъжд се излива и вятър ечи.
Ни тъпан сватбарски, ни гайда ручи.

Стене Балканът - във сълзи е целият!
Плаче ядосан и тъжно бучи.
Плаче намръщен по мъжки.
Плаче и пее той песни печални
за своите рожби, далеч отлетели.
Дива е бурята. Нищо не жали!
Срива без милост тя родните къщи.
Страшна е бурята - чупи върхари!

И Бог не опази селата ни стари.
Вълци изядоха коня на оня юнак,
дето зовеше ни: Всички на крак!
Глъхне тръбата му нейде в мъглата.
Глозга я глухо и грозно ръждата.
Стръвна е бурята -
с нокти и зъби дивашки
рови в темели със мощи юнашки.


ПОДЛЕЗ

Тук някога кънтял е древен римски стадион -
арена в битката за хляб и зрелища херойски.
Тук може би бушувал е Тракиецът Спартак.
Тук може би таи се епизод от неописан епос…
Като по тъничко въже над пропаст стъпвам,
за да не сепна мраморния дух на Вечността…

Познават тези стари стълби яростта на лъвове,
пък днес и котки тук надничат като просяци
и плочките не плачат за кръвта на гладиатори.
Тук гладят косъма на суетата си мъже некротки
не с лъвове, а в барове със скъпо вино и метреси.

Патрициите днес са баш плебеите на пустотата,
а варвари са пълководците в духовния разгул.
Земята ни опоскват нашенски и чужди скакалци.
В сърцата ни дълбаят подлези коварни златояди.
А лъвове се ежат днеска само в циркови манежи…


ВЕЧЕН ОГЪН

Отново пак край двата православни храма,
ечи тържественият химн на моята Родина.
Отеква вишегласно: „... ти си земен рай!”
Пред Паметника с българския вечен огън
прилежен чуждоземен генерал поднася рози
и гледа остро - трън в сърцето на България.

Едва ли някой знае той какво крои за нас.
Едва ли някой пита аз какво за него мисля.
Оре дълбоко самолет небето с рев гръмовен
и гърчат се словата: „ах, те нямат край.”
Ах, мъките ли мои нямат край, Родино?
Синът ми в самолета пак отива на гурбет.

От грохота прегазен, химнът стене: „…айй.”
Тълпата следва само госта - важна птица!
Отвъд е вече припевът за българския рай…

Пред твоя вечен огън, Майко мъченице,
мълча,
подобно стрък пшеница зряла сгушен,
и роня сълзи: житен клас подир градушка.

22.09.2015