Георги Н. Николов

В лавината от печатни заглавия у нас, читателят често недоумява защо е издадена някоя книга. Какво послание носи по страниците и с какво обогатява аудиторията. Достатъчно удавена в ТВ сериали и в безмозъчни предавания. Редом с тях наши словоблудци пеят за европейските калеври на демокрацията. За ланшния сняг и за какво ли още не. Липсва горчивата истина за демографския срив и емиграцията. Крие се националното обезличаване.Нежелани теми са патриотизмът, апатичните улични човеци и страшният нож на предателството. Забит от управляващите в гърба на стапящия се народ. Но, всяко зло за добро - и в кацата с отрова добронамереният зрител ще открие капката мед. Хаосът на времето, в което живеем, откроява редките певци на истината, а творбите им се търсят. Защото възраждат достойнството на България. И „сдобряват” днешната горчилка с правото ни на мечти… утре. Върху спомена за нещо отдавна изтляло, ала обично и незабравимо.

Сред тези автори сега ще посоча поета Боян Ангелов с новия му сборник „Отблясъци от яснописи” (1) - есета, отзиви, интервюта. Подбрани грижливо в хода на литературния процес сред колаж от теми, размисли, картини. От личности, пред които Ангелов синовно се прекланя. Сред тях е патриархът Вазов. Според Боян - чудотворен вълшебник. Свидетели сме колко недолюбван е той от услужливи сребролюбци. От наемни азбукари, храчещи лъжи пред “Възпоминания от Батак”. Пред мъката и достойнството на нявгашно дете, надмогнало ятаганния ужас. Потопил в кръв въстанието, но не и жаждата за свобода. Чест прави на Боян, че е намерил място за цялото стихотворение.

За да гърми над заспали съвести, гузно харизани на нови господари. Заедно с есето за Смирненски с искрици от „Йохан”, „Смъртта на Делеклюз”, „Роза Люксембург”, „Карл Либкнехт”, „Москва”, „Червените ескадрони”. Тук е и Вапцаровата саможертва. И кому, ако не пак нам, авторът ще дари прозрения от своята „Ненагледност”?

И Гарнизонното стрелбище се смалява,
достигайки размера на куршум.
Каква нищожност
и каква гротеска,
щом зная, че Вапцаров е вселена,
от неговата вяра озвездена…

С доволство ще спомена, че цялата първа част на книгата - „Отблясъци”, е жарава от българските народопсихология и морал: „Забравеният Сава Радулов”, „Посланията на „Промишление”, „Панагюрище и неговата възрожденска архитектура”, „Щрихи към портрета на д-р Кръстьо Кръстев” и пр. Извикан за нов живот, споменът по естествен начин влиза в естетическа приемственост със съвременната ни духовност. В ясно противоречие са откроени значимите ценности на съзнанието пред евтината пошлости уродливите предизвикателства на кича. В страната ни днес битуват две култури.

Традиционната, проверена в критериите на много поколения, орисана да не отмре. Корените й черпят сили от фолклора, стоицизма и християнските добродетели, а короната свободно диша в полъха на съвременността. Освободена от прегради, щампи и закостенялост, тя е гостоприемен бряг за всички млади умове. Дарява им безкраен културен хоризонт, под дъгата на който да скулптират дарованията си…

Другата, „масовата” култура с вкиснат дъх на лесни пари, галопира на място. Върти се в омагьосаната турбуленция от шарении, дарования-еднодневки и откровени обещания, че нищо ново няма да се случи. Къде е разделната черта между двете стихии? Кой ще поеме нравствените тегоби, придружени най-често с хули и присмех? „Смея да се надявам - споделя авторът - че именно българските учители са в състояние да възпитат новите генерации граждани на България в уважение към традициите, в доброта и човещина. Тези апостоли на духа са спасявали нацията ни и в по-страшни времена”.

Писателите - също, както личи от яснописите на Боян за Христо Ганов, Анжел Вагенщайн, Христо Черняев, Матей Шопкин. В преклонението пред Дора Габе и прочита на Димитър Христов, Григор Чернев, Славимир Генчев, Георги Драмбозов. В баснословите на Атанас Звездинов и в пластичната музика на Петя Цолова, Ивайло Диманов, Рада Добриянова, Начо Христосков, Лалка Павлова…

Не мога, а бих искал да изредя всички имена в сборника на Ангелов. Това не са само лични размисли за книги, достижения, творчески върхове. А обобщен модел за световъзприемане, в плоскостта на който се изявяват майстори на перото. Търсещи смисъла на съществуването в праха на делника чрез кристалните измерения на вечността. Чийто код е вплетен във времето и пространството.

Два могъщи символа, пред които смиряваме егото на тленността си. Писателите, включени в „Отблясъци от яснописи”, спояват същността, достойнствата и философската багра на българската литература като духовен феномен. Доказват самобитни пътища на развитие, мироглед, ярки дарования.

Критични, склонни на предизвикателства към обществото и едновременно - към утвърждаване на трайна хармония в кипящия сбор от индивидуалности. Трудно някой може да бъде оприличен с друг, освен със себе си. Но всички заедно са Българска литература. На която в новата си книга Боян е анализатор, изповедник и критик. Тръгнал към храма на словесността в одеждите на приятелски настроен завоевател…

Такъв си остава и в интервютата от финалната част на сборника,макар и председател на СБП. Захвърлил административна тога и чиновническа дистанция извън руслото на условността. Вълнува го съдбата на Съюза и на членовете му. На Закона за българския език, писменост и култура, който отлежава неприет вече четвърт век. На таланта, който по думите му без морал не струва пукната пара. Разбира се - и на позитивността във всяко духовно начинание.

Защото „отрицанието е форма на слабост - душевна, емоционална, творческа. Колкото и да е трудно, би трябвало да се търси зрънцето добро и да се прави опит за неговото култивиране, за отглеждането и превръщането му в нежно и красиво цвете…” Защо не, приятелю? Дано.

Аз пък се вглеждам в книгата ти още и още. Защото си вплел много истини за човешката природа: добра, зла, залутана, успокоявана… българска. И понякога усмихната, с въжделение за красотите на отредения ни ден. Затова - нека ти стисна ръката. Знам, че разбираш защо…

1. Боян Ангелов. „Отблясъци от яснописи”. Издателство „БОН” - Благоевград, 2015 г.