КУЧЕШКА ДУША
КУЧЕШКА ДУША
Когато я срещнах и не можех да реша,
че тя е онази, която съм чакал,
изгубих безсмъртната си душа
и сила на зло ме понесе във мрака.
А после, когато бях готов да сгреша,
а пък тя ме видя и разбра, че съм лъгал,
аз изгубих и втората си душа,
и тя, като котка, се шмугна зад ъгъла.
И, поел към вратите на Рая пеша,
натежал под дъжда, на асфалта се свлякох.
А последната, кучешката ми душа,
над съня й спокоен бдеше тихо във мрака.
2.09.2006
ТО ПОМНЯ ЛИ КОЛКО ЛЮБОВ РАЗПИЛЯХ
То помня ли колко любов разпилях –
то бяха в живота ми Яни и Жани,
то бяха години на волност и смях,
тридневни гуляи и нощи пияни.
Свободният дух да живееш красиво –
по късия път на високия риск,
с приятели верни в природата дива,
с очи на сокол и походка на рис.
То беше възторг.
Разточителство.
Грях.
То беше…
Макар и духът да остана.
То помня ли
колко любов разпилях –
да броди сега по света разпиляна.
Остана ми само червената кръв
и малко – но колкото – толкова, време.
Но Бог е Любов, и какъвто – такъв:
Добър или лош, някой ден ще ме вземе.
