СВАТБАРКАТА
Ей такава сватба може да стане само в Чирпанско. На хубавото хубаво да кажеш, пак е малко. Ама и оркестърът си го бива. Да видиш само саксофонистът как го надува и, дето казва бати Иван, вратните му жили са изпъкнали като външна инсталация и ако саксофонът е от по-слаб материал, може да го изправи. Пролетеска на младоженека съставиха акт за неправилно изпреварване, като непревито кочле със светлосивата си волга така се вряза срещу идващите насреща му коли, че по някаква случайност не стана катастрофа. Кой ти го е знаел, че на мой приятел ще стане зет. Спрели сме се откъм сенчестата страна на площада, гледаме хорото и стоящият до мен първи братовчед на приятеля ги гълчи едни, че те кара него да слушаш. На няколко пъти водещият тържеството подвикваше по микрофона малката леля на булката да поведе хорото и по едно време от групата на момините излезе млада жена с червена рокля, плахо пое хорото, някак си неуверено заналучква стъпките и едва ли беше направила пет-шест стъпки от всички страни на площада, пред нея започнаха да излизат мъже и жени, взеха да я кичат с пари, прегръщат я и плачат. Чух събеседникът да каже:
- Ето я, заради нея с братовчеда станахме шофьори. Какво си мислиш, това, дето сме го постигнали, е направено само с труд. Ама и нашата съдба е една, че цяла книга няма да ти стигне да я опишеш. Какви буйни глави бяхме, то и сега сме същите – само някой да ни закачи, да ни обиди и, ела да видиш, можеш ли да го спасиш. Такива сме, за честното приятелство сме готови всичко да дадем. Братовчедът рано остана без майка, с по-малката си сестра, отгледа ги баща им. Бяхме малки, не разбирахме как дойде това нещастие. Израснахме двамата, какви ли щуротии не вършехме и като почина и баща му, се заговори, че имат оставено голямо завещание от него. Отвориха завещанието и, кой ти е очаквал това да прочете: “Майка ви почина при раждане, роди ви сестра, нямах възможност да я отгледам и я дадох на непознати хора да я осиновят. За да сме спокойни на оня свят, намерете я и я доведете на гроба ни, тя е ваша сестра, обичайте я.” Какво не направихме да я открием, къде ли не търсихме, къде ли не питахме, отвсякъде получавахме отговори, че не е известно това осиновяване. Не ме гледай, че ми се пълнят очите, то днеска сълзите може от радост да излизат, но споменът от мъките, които сме преживели, изглежда надделява. Та да я търсим по-лесно, станахме шофьори, обикаляхме страната, по три камиона сменихме, където чуем за осиновено момиче – и ние сме там. И когато почти бяхме се отказали да я търсим, уж бяхме проверили навсякъде, една вечер силен снеговалеж ни принуди да останем с камионите близо до Плевен. Вечеряхме в крайпътно заведение, на съседна маса пийнали клиенти разгорещено коментираха поведението спрямо тях от местен ръководител. Един на няколко пъти си пожелаваше да му падне бездетната му жена, но друг подхвърли: не харесва ли осиновената му дъщеря и каза една приказчица, която накара братовчеда да стане, че ако не бях аз, сигурно щеше да окървави дюшемето. Развалихме компанията, беше много студено, прекарахме нощта в неговата кабина, тръгнахме на следващия ден по обяд и какъв дявол ни бутна да видим това осиновено дете – излезе, че е тя. Стояхме до тях и я гледахме как играе безгрижно с навалялия сняг. Обърна се и ни видя, попита ни баща й ли търсим, отговорихме, че той ни трябва. Измислихме ги пред него едни и станахме приятели. Разбран човек, какви ли хора не посрещаше, работа да им върши. Така постъпи и с нас, заредихме курс след курс все негови поръчки да изпълняваме и на него на гости ходехме. Ех, тези очи няма днеска да изсъхнат, ще речеш, че съм малко дете, уж днес всичко е хубаво, а пък аз пак плача. Тя да знаеше, че е родният й брат, нямаше с него толкова да си играе – косата му реши, пандели му слага, какво го не прави, решим да си тръгваме, не могат да се разделят. Тръгнем по пътя, спрем, мислим как да постъпим, бащиното завещание на братовчеда как да изпълним. Намерихме я, как да й кажем, хубавия живот няма ли да й развалим. Майка й – учителка, баща й – голям началник, голяма къща, хубава кола. Да го беше видял този човечец, като му казахме цялата истина, едва не припадна, как се молеше: всичко, което има ще ни даде, само да я оставим. Кандардисахме го, ние няма да я вземем, нека си остане при тях, само да изпълним онова, и да знае, че има брат и сестра. Реши да говори със съпругата си, да стане всичко без сътресение за нея. Кой да й каже тази истина, кой да го направи, как ще реагира тя? Бяхме пак у тях, отново си играеха с братовчеда и той заплака, сълзите му тръгнаха и се не спират, тя го питаше какво му става, а той ги заизмисля едни – че по пътя сме видели голяма катастрофа, при която е загинало цяло семейство с малки деца. Подканих го да тръгваме, усещах какво става, тя го не пускаше, като казваше, че много е разтревожен и може да катастрофира. Уговорихме я да дойде с нас в неговата кабина, до края на селото да ни изпратят, баща й ще я върне с тяхната кола. Така стана, аз отпред, те след мен, а най-отзад майка й и баща й с тяхната кола. Гледам на огледалото и карам, изведнъж братовчедът отби вдясно и спря, спрях и аз, отидох при тях – прегърнали се и плачат, беше й разказал всичко. Зад тях в черната волга – също прегърнати и плачат. Събрах ги заедно, плакахме всички, по едно време се умълчахме и майката, която мислих дотогава за студен човек, продума да тръгваме. Водете ни, това, което искат в направеното завещание родителите й, трябва да се изпълни. Заедно отидохме всички, кой беше съобщил, че я водим, и до днес не съм разбрал, но тук, където гледаш хорото, беше се насъбрал народ два пъти повече от днешния. Изпълнихме всичко по направеното завещание. Каквото и да се случи, от нас никой няма да може да я раздели, нито от нас, нито от нейните майка и баща, които са я отгледали. Всички й се радваме, да ни е жива и здрава. Къде си оставих кърпата, да си избърша очите, чакай да отида и аз да я закича с една пара, ама да не я убода, че както ми са се разтреперили ръцете…
Чу се звук от спукване на детско балонче. Хорото, водено от сватбарката, бавно-бавно, приличащо на товарен влак, тръгваше напред. Ечеше гласът на певицата и на популярната тракийска песен “Румена мома”.
