РЕКВИЕМ ЗА ЕДНО ПТИЧЕ
РЕКВИЕМ ЗА ЕДНО ПТИЧЕ
Един синигер днес умря в краката ми.
Бездиханен.
Отрони се като сълза от лятното небе.
Без рани по телцето си.
Умрял във полет.
Спряло е сърцето му,
за миг,
от непосилна болка
или непосилна красота.
Така умират и поетите…
Погалих крехкото и вече мъртво птиче.
И дълго гледах
през сълзи
как Бог
го възвиси при себе си…
ПОЧАКАЙ, МОЕ ЛЯТО
Почакай, мое златно лято!
Рано е. Не тръгвай.
Ръцете ми са още пълни с ласки,
с плодове.
В косите ми,
на сенокос и лудо биле дъхави,
лудуват все още нощем
знойни ветрове.
За теб облякох
най-пъстрата си рокля.
Метличините на очите ми
теб викат
в нощите.
И още във гърдите ми
напира
онази песен,
която кара всеки мъж
да отмалее…
Почакай, мое късно лято!
Спаси ме
от сивотата
на мъглите есенни.
Отлитат птиците на юг.
И после ще е късно,
много късно…
Почакай.
Още малко да се порадвам
на слънцето,
на лятната омара,
на смокиновите нощи.
Прегърни ме,
преди да ме попари
есента.
ПРОБУЖДАНЕ
Пробудих се,
но не погалена от слънцето.
Осъмнах
в призрачна гора,
разпъната
между небето
и земята
от озлобени плашила
и гладни кучета.
Лисици дъвчеха
последните трохи от хляба ми,
а гарвани се плискаха
във езерата чисти
на очите ми.
Това не беше смърт,
а гавра и обсебване.
Неоправдан със нищо
пир на тъмнината
и страха.
Спаси ме крехката ръка
на семенце,
от моя капка кръв
покълнало в пръстта…
НЕВЕСТАТА НА ПРЕЗИДЕНТА
на всички президенти на САЩ -
от бомбите над Хирошима и Нагазаки до днес
Тази жена -
с лице,
разядено от проказа…
Тази жена
с мъртви очи -
дула на оръдия…
Тази жена
превръща дърветата
в дървени кръстове.
Тази ужасяваща жена
е Войната.
Децата се страхуват.
Мъжете умират.
Майките проклинат.
Господин Президент,
как ще се изправите
с тази прокълната годеница
в църквата,
пред лицето на Бог?!…
Бог вижда.
Бог помни.
Бог страда
с децата,
с мъжете,
с майките…
Скоро,
много скоро
ще възкреси мъртвите,
ще подкрепи слабите,
ще възцари нищите,
за да пребъде мир
и любов
на земята.
Пазете се
от справедливия гняв
на мравките
и Бог!…
