ЧЕХЪЛЧЕ
ЧЕХЪЛЧЕ
за мравката
кучешката колибка е небостъргач
а небостъргачът - нещо невъобразимо
тогава
преди 50 години
небостъргачи
бях виждал по филмите
но невъобразима за мене
беше колибката
където
живееше вихър
граничарското куче
средногорска
превъзходна порода
гордост
на гордостта ми
тогава
ми бе интересен
учебникът
по ботаника
и най-обичах чехълчето
най-обикновената жива твар
едноклетъчно
добродушна
мечтаех много
да имам
две чехълчета с реснички
на двора да ги разхождам
защото бос е опасно
учебникът
по ботаника
бе преизпълнен
с различни
твари
микроскопични
но надменна
беше амебата
като зелената еуглена
и като
коацерватната капка
която
според опарин
била
в основата на живота
в основата на живота ми
стои
пролет
а в лятната кухня
мама
пържи кюфтета
най-вкусните на планетата
въртя се около нея
а тя ме кани
вземи си
взимам едно и скришом
още две взимам
за вихър
летя като вихър към него
боянчо
обуй си чехли
догонва ме мама с гласа си
не знае
че вече имам
две чехълчета с реснички
а вихър
скимти от радост
ще сломи сякаш
синджира
но заедно с нас внимава
мравката
да не настъпи
която си е въобразила
че небостъргач
съзерцава
ШЕПНЕШКОМ
- Прекалено е рано да отиваш оттатък!
Някой все ми повтаря нощем тези слова и
се събуждам, но нямам от съня отпечатък.
И не спя, а блуждая в непрозирните стаи.
Кой това ми нашепва? Някой мъртъв приятел,
който вяра ми праща в мрака зъл да ми свети?
И защо досега той не ми беше изпратил
тази мрамомра милост, обкована с несрети?
- Прекалено е рано, прекалено е рано!
Този шепот отново като глас ясен чувам.
Той се спуска смутено от небето пияно,
различавам го ясно и не спя, но сънувам…
ПОНЯКОГА
Канарите нямат имена,
но са непристъпни канарите
и притискат пластове злина,
над която няма победител.
Траурът е винаги на път,
винаги пристига твърде рано.
Своя дом освободил, духът
крачи през поле неразорано.
Свлякъл тленните си телеса
(както смокът - кожата си стара),
плува в полусънната роса,
със съзвездията разговаря,
гали неродените души
и дори с тъгите ни тъгува.
Той понякога ще ни теши
и понякога ще ни сънува,
Ще потъва в други времена,
ще преодолява всяка низост.
Канарите нямат имена,
но са до съзвездията близо.
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Когато видях роклята
с бели светлинки
върху синя коприна
като маргарит
навалял по небето
помислих те за летящо цвете
древните така нарекли
пеперудите
най-безбрежните
видения
на видимия свят
не потърсих за роклята ти
друг цвят
само синия
и не го оставих да избелее
но косите ти черни
кой ще развее
и в очите ти тъмни
кой ще потъне
нали този
нарекъл те
цвете летящо
височините на Нагасаки
са видение подходящо
и там пожелах да те видя
след гъбата ядрена
ти по чудо не си наранена
пием чай от жасмин
шептейки
шин
гьо
кьо
шин
е космоса
кьо
е тревата
по средата
сме ние и
гьо
полусянката на полукурсива
мисълта пред върха на молива
в лабиринта от чувствени тайни
и сред хор от летящи цветя
ти мадам Бътерфлай
одеждите
свои
подреждаш
а над всичко е плащът
от синя
коприна
като твоята рокля
и мойте миражи
които съдбата
превърна
в блиндажи
СМЪРТТА НА ГЬОТЕ
Да дойдеш през август
и да си отидеш през пролетта -
точно на двадесет и втори март,
на двадесет и втори
в единадесет и тридесет на обяд
клепачи завинаги да затвориш.
Не изкрещя неистово:
- Licht, mehr Licht!
Светлината само замръзна в своите сфери.
Само костта ти междучелюстна потрепери.
Раменете ти само помръднаха,
сякаш се готвеше да заспиш
и засънуваш своя съименник
Йоханес Фауст,
който в действителност си ти!
Ти си тоя,
завърнал се от Седмата Троя
и, пресичайки била и клисури орфически,
съзерца нощното пиршество на планетите…
От Омир до теб отстои само крачка,
а ние не можем да стигнем нозете ти.
ПРИЕМАНЕ НА ТЪГАТА
Джунгла е съзнанието целина
леговище на пустинна лисица
и плуващи междуособици акостират
в уханни стълпотворения
загръщам се и ми става студено
закопчавам ливади ручеи
и поднасям лилава възможност
получавам небесен тътен
от отшумяващи мегаполиси
толкова необяснима
ми се струва радостността
а е плаха и арогантна
загръщам я и ми е хубаво
но съм уплашен отчаян съм
защото съзнанието е скривалище
за знания и представи
където живее татко
и мама ни глади ризите
в къща от стари снимки
и в спомени за снежинки
