Мюмюн Тахир

*
В гранични времена се връщаме в смътната тревога на първия човек, който е погледнал към луната и почувствал неясната, но болезнена тръпка към недостижимото.

*
Дали животът тече или стои на едно място, ние преминаваме през него.

*
Идеалното движение е кръгово. На мен ми се иска да погледнем извън кръга с риска да нараним хармонията на идеалното.

*
Словото, ала не простите думи, а истинското Слово както лекува, така може и да убива.

*
Единствено на Словото се подчинява безпрекословно душата на човека.

*
Словото е по-опасно и от най-силното лекарство, и от най-страшната отрова на света.

*
Срещу отровата винаги се намира противоотрова. Но противослово срещу Словото няма. Дори само защото то най-малко също трябва да е Слово.

*
Извън Словото светът просто не съществува.

*
Лекарствата не само лекуват, но могат и да уморят човек.

*
Да умееш да разказваш е истинска дарба.

*
Лесно е да разказваш, много по-трудно е да умееш да слушаш, а най-трудно - да проявяваш разбиране.

*
Омразата не става за цимент, нито злобата - за тухли.

*
Да преодолееш, да изтръгнеш злобата, да прогониш завистта, е смисълът на съществуването ни с другите.

*
Завистта се храни с успеха на другите.

*
Завистта не търпи различието от себе си. Тя мрази и чуждата завист.

*
Да се радваш на чуждия успех, да доставяш радост другиму и да крепиш доброто, е закон по-висш от правото.

*
Каквото има да става, ще си стане, без да го подканяш, защото нищо на този свят не свършва. Нищо няма край.

*
В моя край не се бърза, но не се и спира.

*
За войника един час се равнява на година. Часът, през който той се обучава, възпитава, пази…

*
В този тленен и преходен свят най-голямото задължение е да служиш на родината си.

*
Господ проповядва: „Ти, раб божи, работи. Аз ще ти помогна.”

*
В недалечни времена се е живяло на две ръце и на една честна дума.

*
Животът е нещо, което до безкрай повтаря едно и също, но винаги с други хора и в чуждо време, та малцина помнят и се вълнуват кое било и как е било.

*
На маната се радват единствено пчелите.

*
От най-старите времена се знае, че човек трябва да гледа на приятеля си с обич, на врага - с прошка, а на непознатия - като на гост.

*
Културата е единствената сфера, където стойностите не се измерват с големината на държавата, с броя на населението, а с реалната стойност на духовното извисяване на хората.

*
В отношенията между хората трябва да се търси не това, което разделя и противопоставя, а онова, което сродява и сближава.