Галина Иванова

Луна между корони на дървета.
Притулена и ниска, ниска. Щрих.
И паметникът на Альоша. Тих.
Tъй както ще е тих през вековете.

Какво, че някой съска навъзбог?
Огромният гранитен блок го плаши.
Альоша бди. Мълви „Победа наша”.
А ти мълвиш край него стих на Блок:

„Дом, улица, фонарь, аптека”. Чисто
и недъждовно пловдивско небе.
Альоша, колко пъти бе ранен?
Въпросите дано да ни избистрят.

Деветомайски мъничък букет
дано ни се откъсне от сърцата.
Как често е непомнеща съдбата
в услуга на надменен словоред.

Но ти мълчиш. И ясно е това,
че ще ни пазиш в бури и тепърва,
за да не се разливат всуе кърви
в душата на вселенската трева.