Милена Обретенова

Борбата, която водих с безскрупулна и полуграмотна директорка, беше с предизвестен край.

Уволниха ме от работа.

Тогава мнозина ме „разпознаха”, а някои дори ме изключиха от списъците си с приятели в социалната мрежа.

. . . Минаха месеци… Пред мен - младо, красиво момиче (може да ми бъде дъщеря) от бившата ми месторабота. Говори ми, усмихва ми се, набрала кураж - вече е при друг работодател. Самоуверена, изправила гръбче. Зарадвах се. Но веднага си помислих: „Дано успееш и следващия път!”

А следващ път (и то не един) ще има в нейния едва започващ живот. Защото сме в България. А България е страната на превитите гърбове.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Когато настъпи Голямата промяна, в малката ни иначе родина започнаха да се случват само големи неща. Големите митинги на Големия делириум; Голямата надпревара за власт и Голямата злоба; Големите лъжи и Голямото крадене на националното богатство на цял един народ. А той, народът, упоен от Големите мечти и отчаян от Големия крах, така и не разбра кога се случи най-страшното - Голямото превиване на гърбовете.

Първи го направиха политиците. Доброволно. За един кораб с фуражна царевица от САЩ, напр. За един гараж. За едно хотелче. Превиват гърбове пред новите покровители и се опияняват. Защо да не изпълнят плана на Ран и Ът?

Дали сме 9 милиона (1989 г.), 7 (днес) или 5 (според плана) за тях няма значение. Дори на тази територия да останат неколцина жители в няколко махалички без ток, неподозиращи за съществуването на тези „велики люде”. Те са на власт - това е важното!

Последва нова вълна от превити гърбове на хора, които ги изправят единствено за да притичат до офиса на поредната партия с поредния велик лидер. И едновременно по-добре да напълнят дробовете си с въздух, за да изкрещят: „Ура!” и „Viva!”

Скудоумни чиновници превиват гърбове за жалки заплатици, защото ги крепи мисълта, че под тях, в основата на пирамидата, има достатъчно други, в чиито очи те са велики.

Но основата е нестабилна и става все по-слаба и по-слаба. Защото в основата непревити гърбове няма.

Превиват ги бащите от унижение пред децата си. Превиват ги майките от мъка пред полупразните чинии на масата. Превиват ги децата ни, защото в днешния глобален свят те знаят как живеят другите; превиват ги заради нашите превити гърбове.

И тогава нашите деца (икономисти, философи, историци) буквално превиват гърбове с таблите в някоя кръчма или като общи работници по обектите.

И логично децата ни поемат на Запад. Там нашите образовани деца отново носят табли и слугуват. Но живеят прилично - оглеждаме всеки детайл на камерата в Скайп: мебелите, храната, лицата им. Изправили са гърбове!

Сълзите ни спират. Поне до края на връзката.

И - чудо! И ние дори се опитваме да изправим гърбове!

А ще успеем ли? Та ние отдавна сме хронично болни…